Мел Бланк
| Мел Бланк Mel Blanc | |
| американски озвучаващ актьор и комик | |
1976 г. | |
| Роден | Мелвин Джером Бланк
|
|---|---|
| Починал |
Медицински център "Сидарс-Синай", Съединени американски щати |
| Погребан | Съединени американски щати |
| Националност | |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1927 – 1989 |
| Значими роли | Бъгс Бъни Дафи Дък |
| Награди | „Ани“ (1977) |
| Семейство | |
| Съпруга | Естел Роузенбаум (1933 – 1989; смъртта му) |
| Деца | Ноъл Бланк (р. 1938) |
| Уебсайт | |
| Мел Бланк в Общомедия | |
Мелвин (Мел) Джером Бланк (на английски: Melvin Jerome "Mel" Blanc, известен като Мел Бланк и наричан „Човекът с 1000 гласа“, е американски актьор, който озвучава анимационни филми и сериали, реклами и радиосериали.[1]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 май 1908 г. в Сан Франциско. Бланк участва в радиореклами към края на 1920-те години, но няколко години по-късно започва работа в Уорнър Брос. Той е основният им озвучаващ актьор през „Златния век на американската анимация“ от 1930-те до началото на 1960-те години.[2]
Бланк е част от актьорския състав на комедийното радиопредаване „Шоуто на Джак Бени“ в периода 1939 – 1955 г, а по-късно играе и в телевизионната му версия, която се излъчва до 1965 г.[1]
От 1946 г. до 1947 г. Бланк е звездата на радиосериала „Шоуто на Мел Бланк“.[1]
Озвучава много от героите от филмчетата на „Шантави рисунки“ и „Весели мелодии“,измежду които Бъгс Бъни,[1] Дафи Дък, Порки Пиг (поемайки ролята от Джо Доърти), Силвестър, Туити, Тасманийският дявол, Фогхорн Легхорн, Йосемити Сам, Уайли Койота и Марвин Марсианеца.
Бланк е и първият глас на Уди Кълвача, Барни Ръбъл в „Семейство Флинтстоун“ (1960 – 1966), г-н Космо Спейсли в „Семейство Джетсън“ (1962 – 1963; 1985 – 1987) и Друп Алонг Койота в „Шоуто на Магила Горила“ (1964 – 1967), като последните три са на „Хана-Барбера“.[2]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Мел Бланк умира на 81 години от сърдечни проблеми на 11 юли 1989 г. в болница Сидар Синай в Лос Анджелис. Оставя след себе си съпругата си Естел и сина им Ноъл.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Интервю с Мел Бланк // радиопредаването Speaking of Radio. speakingofradio.com, 10 май 1988. Посетен на 10 юли 2026. (на английски)
- 1 2 3 Фелдман, Пол. From the Archives: Mel Blanc Dies; Gave Voice to Cartoon World // Лос Анджелис Таймс, 11 юли 1989. Посетен на 10 юли 2026. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|