Мемоар на Централния комитет на ВМОРО (1913)

„Мемоар на ЦК на ВМОРО“
Автор	ЦК на ВМОРО
Първо издание	януари 1913 г.
Оригинален език	български
Жанр	мемоар

„Мемоарът на Централния комитет на ВМОРО“ е документ, изпратен от Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по време на Балканската война през януари 1913 година до министър-председателя на Царство България Иван Евстратиев Гешов, целящ да повлияе българската политика и да не позволи разпокъсване на Македония между съюзните на България Сърбия и Гърция. Мемоарът следва изпратения през декември 1912 година мемоар до цар Фердинанд I Български.

История

Публикация

Мемоарът е публикуван за пръв път от Любомир Милетич в 1929 година в „Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година“.

Съдържание

Мемоарът припомня, че целта на Възраждането е „възкръсването на старото българско царство в неговите етнографски граници“, и макар и неосъществена Санстефанска България става „всенароден идеал за българския народ и страшилище както за Турция, така и за християнските съседни нам държави“. Мемоарът обвинява Гърция и Сърбия, потиквана от Австрия, в традиционно желание да не допуснат политическото и културното обединение на българите. А най-големият неприятел на политическото обедиение на българския народ е Турция, която заради това и преследва българите в пределите си. Разтревожената от Съединението Събрия повежда братоубийствената война от 1885 година и след неуспеха ѝ̀ в нея „тя се нахвърли върху българска Македония, а нейната пропаганда в родната ни земя бе посрещната с открити обятия от турците. Не по-малка щета нанесе на народното ни дело и гръцката пропаганда, която, като се стараеше с всички средства да задържи под ведомството на Патриаршията и да гърцизира българските селища, едновременно услужваше на турците“.

Така според мемоара страданията на българите в Османската империя стават непоносими и „македонските българи, не можейки да реагират в границите на законите срещу насилията, прибягнаха до нелегална дейност и туриха основите на революционната организация“, която „преследваше прямото или посредствено, чрез автономния етап, политическо обединение на всички българи. Така щото, както Ви е известно Господин министре-председателю, автономното начало е било средство, за да се спаси целостта на Македония“. Тази очертаващат се автономия, за която работят и българските правителства, са и причината според мемоара на Младотурската революция. Последвалите насилия към нетурските народи в Империята водят до възстановяване на Революционната организация и до обединение на балканските държави.

След бляскавите победи на българското оръжие обаче започват нови проблеми за българския народ. Съюзниците окупират две трети от Македония и е притеснително „поведението на съюзниците ни спрямо българското население в окупираните от тях места“, тъй като като че ли у тях се събужда старият страх от Санстефанска България. Според Централния комитет на ВМОРО „гьрците се стараят да погърчават и постъпват, като че ли няма да изпразнят заетите от тях български околии: Костурска, Кайларска, Леринска, Воденска, Енидженска и част от Солунска. Със сърбите е същото. И те се стараят да посърбяват и да взимат мерки, които говорят че и те не възнамеряват да изпразнят заетите от тях български краища. Особено се държат като в окончателно завоювани земи в Прилепско, Кичевско, Дебърско, Скопско, Кумановско, Велешко, Тетовско и Гостиварско. Всичките тия, потискани днес от нашите съюзници български краища, са дали и дават скъпи жертви за обединението на българския народ.“

Съответно Централният комитет на ВМОРО моли българския премиер да направи всичко възможно за присъединението на всички български покрайнини към българската държава. И предупреждава, че ако не се оставят „оставят ли се чисто български земи под сръбско и гръцко владичество, населението в тях, подложено на насилствено погърчаване или посърбяване, оскърбено в националното си чувство, ще се види принудено наново да подеме непосилната, неравна борба за своето освобождение“ и това ще намери отклик в населението на Царството. Революционните дейци уверяват премиера, че „че за преуспяването на тези общобългарски въжделения ние сме готови да прибавим всички възможни жертви“.