Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония
| „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония“ | |
 Титулна страница | |
| Първо издание | 20 май 1878 г. |
|---|---|
| Оригинален език | български |
| Жанр | мемоар |
Мемоарът на българските църковно-училищни общини в Македония от 20 май 1878 година е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.
История
[редактиране | редактиране на кода]Апелът е подписан в Солун на 20 май 1878 година от представители на българските общини в Македония и е подаден до солунските консули, които се умоляват да се застъпят пред съответните правителства за българската кауза. Мемоарът е подписан от 21 български общини и просветно-културни организации като дружество „Просвещение“ и подпечатан със съответни общински, казалийски, църковни и дружествени печати. В мемоара се казва, че българите са мнозинство в Македония, разобличават се гръцките лъжи, целящи да заблудят Европа за етническия състав в областта и се настоява за прилагането на Санстефанския договор и създаване на международна анкетна комисия, която да се увери, че именно присъединяване на Македония към българската държава е желанието на македонското население.[1]
| „ | ...Всичкый българскый народъ ся зарадва като видѣ, че желаніята му се изпълниха и нуждыте му се удовлетвориха, и ный всыте българе въ Македонія съ силата на Св. Стефансый договоръ, чекахме съ големо нетърпеніе освобождението си отъ бѣснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на мѣсто това, за голема жалъ виждаме, че местныте власты одъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различны срѣдства изнудиха отъ нѣкоы нашы невинны братія подписы, за да ги злоупотребатъ като увѣратъ Велыкыте Поручителны Сылы, че ужъ ный сме были гърци, и сме желаели само улучшено statu-quo, а не присоединеніето си съ новоучлеждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваніе съ нашыте подписы, сирѣчъ съ народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всичкы ни особито при предпороженіето, че такво едно лѫжливо изявленіе отъ страната на Македонскиыте българе, можъ да ся е вече подало и на Ваше Високопревосходителство...
...за да се опредѣли, ако би било нужно, една комисія, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се увѣри на местото, че нашыте желаниія и нужди сѫ общиы и неразлучны съ тыя на наыте братія бльгаре, които населяватъ Мізія и Тракія, и съ таковъ начинъ да прѣстанатъ еднажъ за всякога безсрамнытѣ викове на незначителный помежду ни грьцки елементъ...[2] |
“ |
Подписи
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Обръщение на 21 български църковно-училищни общини в Македония до княз Ал. Горчаков с молба да не ги отделят от Мизия и Тракия", публикувано в "Освобождение Болгарии от Турецкого Ига", том III, Москва, 1967 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 565 – 566.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
| |||||
- История на Македония
- Сярска българска община
- Велешка българска община
- Солунска българска община
- Кумановска българска община
- Струмишка българска община
- Кукушка българска православна община
- Воденска българска община
- Щипска българска община
- Петричка българска община
- Неврокопска българска община
- Прилепска българска община
- Битолска българска община
- Охридска българска община
- 1878 година в Османската империя