Меморандум на САНУ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Уинстън Чърчил се споразумява с Тито, спасил се по чудо от лапите на Ото Скорцени в последната седма офанзива срещу Титовите партизани.

Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата, съкратено Меморандум на САНУ (ср. Меморандум Српске академије наука и уметности /скраћено Меморандум САНУ/) е документ, който е изготвен от Сръбската академия на науките и изкуствата през 1986 г.

Меморандумът е спорен идеологически тезис от времето на бивша Югославия. Критиците го оценяват като рожба на възраждащия се след смъртта на Тито великосръбски шовинизъм, а защитниците му като опит за защита на сръбските интереси в процеса на социално-икономическа, идеологическа и криза на идентичността в социалистическа СФРЮ.

Авторство[редактиране | редактиране на кода]

Документът е подписан от редица сръбски научни и обществени деятели:[1]

Скандал с подготвяния меморандум към сръбската общественост[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за документ е публикуван в ежедневника Вечерни лист (Вечерни новини) в два последователни броя от 24 и 25 септември 1986 г. Публикуването на меморандума предизвиква невероятен публичен скандал в бивша Югославия. Съставителите му твърдят, че текстът на подготвяния меморандум е тайно изнесен от САНУ, и с подкрепата на тайните служби публикуван.

Символика[редактиране | редактиране на кода]

Публикуваният проект за меморандум в обем 70 машинописни страници се счита като начален момент в развитието на процесите довели до разпада на бивша Югославия. След смъртта на Тито през 1980 г., постепенно страната изпада в дълбока социално-икономическа, и най-вече криза на идентичността, която се развива и в политическа такава. Кризата е същностна и предизвикана от липсата на авторитет, който да замести Тито с налаганата по него официална идеология на титовизъм във федерацията. Постепенно дълбоко подтисканите процеси в изкуствено реанимираната след Втората световна война държава набират сила. Сърбите решават, че е назрял момента да вземат своеобразен реванш за тенденцията към подтискане на традиционния сръбски национализъм, още повече че те се чувстват държавотворен народ на Югославия. Допълнително нагнетяване на обстановката в този аспект са предоставените през 1974 г. с новата конституция автономни права на считаните за сръбски покрайнини Косово и Войводина.

От друга страна меморандумът се явява повод икономически развитите бивши югорепублики Словения и Хърватия да поискат повече права при разпределението на БВП на федерацията, ползвайки същевременно скандала като противоотрова срещу засилените сръбски претенции за доминация. В крайна сметка от скандала се възползва немного известния дотогава сръбски политик Слободан Милошевич, произхождащ от рода Васоевичи.

През юни 1989 г., точно преди падането на Берлинската стена, излиза окончателният документ от името на САНУ. На практика меморандумът символизира историческия процес на трансформация в бивша Югославия през 1980-те години, който през втората им половина окончателно маркира края на „мирното съвместно съжителство между народите в бивша Югославия“, наричана от някои български изследователи последната балканска империя.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Miller, 2008, p. 268
  2. Енчев, Велизар. Югославия – последната балканска империя. ИК „Ренесанс“, ISBN 954-91612-1-8, 2005, София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Miller, Nick. The Nonconformists: Culture, Politics, and Nationalism in a Serbian Intellectual Circle, 1944 – 1991. Central European University Press, 2008.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Меморандум САНУ“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.