Направо към съдържанието

Меморандум от сдружената македонска емиграция (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Меморандум от сдружената македонска емиграция“
Текст на меморандума (pdf)
Текст на меморандума (pdf)
Първо издание15 май 1913 година г.
София, Царство България
Оригинален езикбългарски и френски
Жанрмеморандум

„Меморандум от сдружената македонска емиграция“ е документ на Македонските братства в София, изпратен до чуждите дипломатически мисии в София в навечерието на Междусъюзническата война. Мемоарът има за цел да утвърди българщината на Македония и същевременно да повлияе на българския кабинет да не сключва териториални сделки със съюзниците си.[1]

В меморандума се излага „болезненото състояние на македонския въпрос“ в окупиралите по време на Балканската война по-голямата част от Македония съюзници на България – Сърбия и Гърция: „Българската черква, българското училище, българското име се преследват навсякъде и в лицето на всеки българин. Тия нечути насилия върху съвестта на българина се придружават и с едно явно и систематично ограбване на имота му и изнасилване на семейната му чест. Изложено на такива жестоки преследвания и ограбвания, населението с пълно право счита своите „освободители“ за врагове и по-жестоки от турците притеснители. То чакаше след войната да се наслаждава на свобода и правов ред, а дочака по-тежка тирания и по-големи произволи“.[1]

Съответно меморандумът подчертава, че „македонското население без колебание поведе борбата и високо издигна народното си знаме, за да види и се убеди цял свят, че то е и остава българско, и по език, и по съзнание, и по чувства и стремежи“. Македонското българско население не признава никакви „спорни места“ и с възмущение отхвърля „да бъде третирана част от него като разменна монета в политически комбинации за задоволяване на чужди и с нищо неоправдани притежания“.[1]

Подобен меморандум подготвя и лидерът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тодор Александров, който по това време е в София, но той остава само на чернова.[1]

Подписали
Скопско братство Кумановско братство Тетовско братство
Тома Карайовов Михаил Хр. Попов Иван Георгиев
Тодор Павлов Петко Трендафилов Ст. Янев
Никола Бойкикев Йордан Кралев Цветан Петров
Кичевско братство Паланечко братство Кратовско братство
Свещ. Поплазаров Свещ. Константин Попапостолов Ефрем Каранов
Милан К. Дамянов Димитър Апостолов Михаил Монев
Милан Андреев Христо Тасев Михаил Миладинов
Дебърско братство Демирхисарско братство Охридско братство
Т. Костов К. Стоянов Д-р Наум Янчев
Андон Новков Я. Ангелов Д-р Георги Стрезов
Т. Божинов Ст. Робев Климент Карагюлев
Стружко братство Ресенско братство Битолско братство
Христо Матов Д-р Димитър Г. Владов Димитър Михайлов
А. Костов Д-р Христо Татарчев Анастас Наумов
Иван Миладинов Трайче Доревски Никола Ризов
Крушевско братство Прилепско братство Велешко братство
Никола Божинов Митроп. Методий Кусев Д-р Иван Георгов
Никола А. Томалев Иван Каранджулов Антон Драндар
Антон Лопатаров Илия Хр. Дундов Димитър Кушев
Костурско братство Леринско братство Емборско братство
Д-р Васил Динов Спиро Гулабчев Благой Димитров
Арх. Никола Юруков Христо Георгиев Д-р Филип Манолев
Христо Н. Димитров Кузман Чеков Никола Благоев
Тиквешко братство Воденско братство Солунско братство
Христо М. Кюлюмов Христо Попов Илия Попстефанов
Христо Михайловски Георги Лъжев П. Сарафов
Т. Темков Христо Занешев Иван Хаджиниколов
Ениджевардарско братство Сярско братство Кукушко братство
Константин Дзеков Щ. Атанасов Д-р Никола Червениванов
Б. Ангелов Константин Аврамов Инженер Христо Станишев
Георги Миндов Иван Хършев Туше Делииванов
Разложко братство Щипско братство Неврокопско братство
Георги Разлогов проф. Любомир Милетич Никола Мандушев
Георги Голев Тодор Александров Петър В. Сарафов
Антон Страшимиров Стоян Здравев К. Атанасов
  1. а б в г Билярски, Цочо В. П. К. Яворов и Тодор Александров // Сите българи заедно. Посетен на 5 октомври 2023.