Мемо ди Филипучо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мемо ди Филипучо
Роден
1260 – 1265
Починал
1324
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Направление Сиенска школа
Повлиял Липо Меми, Симоне Мартини
Мемо ди Филипучо в Общомедия

Мемо ди Филипучо (на италиански: Memmo di Filippuccio; ок. 1260 – 1265 – след 1324) е италиански художник от Сиенската школа.

Мадона с младенеца. Централен панел на полиптих. Музей Сан Матео, Пиза
Св. Йоан Богослов. Фрагмент полиптих, Музей Линденау, Алтенбург

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мемо се ражда в Сиена, в семейството на ювелира Филипучо, но точни сведения за датата на неговото раждане не са съхранени. В историята на изкуството той е известен като глава на артистично семейство: неговите синове – Тедерико и Липо Меми продължават семейното дело и стават художници. Живописец е и неговия брат Мино (Минучо). Освен това, неговата дъщеря Джована се омъжва за прославения сиенски художник Симоне Мартини[1], който, както предполагат историците на изкуството, навярно се обучава в работилницата на Мемо и, така е влязъл в семейството на Мемо ди Филипучо.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Миниатюри[редактиране | редактиране на кода]

В Пиза е съхранена книга на хоралите с миниатюри, които се приписват на художника (пази се в музея Сан Матео).[3],[4]

Фрески[редактиране | редактиране на кода]

От всичко създадено от Мемо в Сан Джиминяно най-голям интерес за изследователите предизвикват неговите фрески в стаята на подеста (градския първенец), която се намира в кулата Торе Гроса. В това помещение са личните покои на подеста (до XVII век там даже стои неговото легло), и предполагат, че сюжетите от фреските отначало носят назидателен характер, тъй като градският първенец е не само главен администратор, но и попечител на градските нрави. По-рано рисунките покривали всички четири стени на стаята, сега са запазени западната и северната.[5]

Кавалетни творби[редактиране | редактиране на кода]

Мадона с младенеца, св. Антоний абат, св. Клара, Йоан Богослов, св. Цецилия, св. Доротея и св. Франциск.
Ористано, Архиепископство
Memmo di Filippuccio. The Virgin and Child with the Donor, a Poor Clare Nun, and Saints. ca. 1310-17, San Gimignano, Pinacoteca.jpg

От кавалетните произведения до нас е достигнала само олтарната картина „Мадона с младенеца, донаторка монахиня-кларисинка, св. Петър, Йоан Богослов, Екатерина Александрийска, Агнеса, Йоан Кръстител, архангел Михаил, Франциск от Асизи и Клара“ (Сан Джиминяно, градски музей). Тя произхожда от манастир „Санта Киара“ (Св. Клара) и датирана 1310 – 17 г. Предполага се, че по-рано тя украсява главния олтар на манастира.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 100 – 101, 195 – 196.
  2. Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
  3. Carli E. La Pittura a Pisa: Dalle Origini Alla Bella Maniera. Pacini. 1994, p 27
  4. Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
  5. San Gimignano, ed. Antonello Mennucci. Silvana Editoriale, 2011, pp. 62, 64 – 68, 82 – 84
  6. M. Burresi, L. Carletti, C. Giometti, I Pittori dell’Oro. Pacini, 2002, pp. 54 – 55, 99 – 100