Менандер (гностик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Менандер.

Менандер (на гръцки: Μένανδρος; Menander) е през 1 век самарянски гностик, магьосник, ръководител на Симонианците и учител.

Той е ученик и последовател на Симон Влъхва (Симон Магус) в Рим по времето на император Клавдий.[1][2][3] Споменава се в произведенията на Ириней, Тертулиан и други.[4]

Той създава училище в Антиохия.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Joseph B Tyson. Marcion and Luke-acts: A Defining Struggle. Univ of South Carolina Press, 2006. ISBN 978-1-57003-650-7. с. 29–. Посетен на 9 май 2013.
  2. ↑ G. van Groningen. First Century Gnosticism: Its Origin and Motifs. Brill Archive, 1967. GGKEY:U5J7K6Y11UY. с. 144–. Посетен на 9 май 2013.
  3. ↑ Saint Epiphanius (Bishop of Constantia in Cyprus). The Panarion of Epiphanius of Salamis: Book I (sects 1-46). BRILL, 2009. ISBN 978-90-04-17017-9. с. 59–. Посетен на 9 май 2013.
  4. ↑ Alberto Ferreiro. Simon Magus in Patristic, Medieval And Early Modern Traditions. BRILL, 2005. ISBN 978-90-04-14495-8. с. 44–. Посетен на 9 май 2013.
  5. ↑ The Early Christian Church. CUP Archive. GGKEY:U6Y4PUATGJB. с. 315–. Посетен на 9 май 2013.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Менандер_(гностик)&oldid=9272717“.