Менча Кърничева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Менча Кърничева
българска революционерка
Менча Кърничева в народна носия.
Менча Кърничева в народна носия.

Родена
Починала
Менча Кърничева в Общомедия

Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен[1], е деятелка на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещенник в Крушево, убит е от турците.[3] Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана[4] и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.[5]

Бащината къща на Менча Кърничева в София, където на 25 декември 1926 година Менча се венчава с Иван Михайлов

На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт[6] е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.[7] Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.[8]

Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.[9]

Менча Кърничева и Иван Михайлов

На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция - Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

Историкът Щефан Трьобст определя Менча Кърничева и други дейци на ВМРО като терористи.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
  2. „Менча Кърничева“, в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 година.
  3. Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 175.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 233.
  5. Биография на Петър Станчев от сайта на ВМРО
  6. Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
  7. Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“
  8. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 207-211.
  9. АМВР, Об. 23650, т. 1, л, 265, Оригинал. Машинопис.
  10. Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония