Меркантилизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Пристанище по залез“ на Клод Лорен, нарисувана около 1639 г., кулминацията на епохата на меркантилизма

Меркантилизмът е икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм [1], появила се в края на XV и началото на XVI век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor – „купувам“ и mercary – „развивам търговия“. Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранния водеща идея е при всяка сделка износът да надвишава вноса, а при късния е възможно и обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен. Всичко се концентрира върху парите под формата на благородни метали. В основата на меркантилизма стоят следните принципи:

  • богатството се създава от труда, но се изразява в злато и сребро;
  • конкуренцията е вредна, тя трябва да се избягва и предотвратява;
  • държавната власт е длъжна да привлече пари и да обезпечи монопола на националните търговци както на вътрешния, така и на външния пазар.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Френският министър на финансите и меркантилист Жан-Батист Колбер.

Представители в Англия са били Уилям Стафорд (ранен) и Томас Ман (късен), във Франция – Жан Боден, Франсоа Кене, Антоан Монкретиен и Жан-Батист Колбер, в Италия – Антонио Сера, Бернардо Даванцати и Гаспари Скаруфи, в Германия – Йохан Бехер, Филип Вилхелм фон Хьоринг и Йохан Хайнрих Юстий и в Русия – Юрий Крижами и Иван Посошков.

Принципи[редактиране | редактиране на кода]

Основни принципи на системата:

  1. обращението на пари е основна сфера на стопанството;
  2. абсолютна форма на богатството са парите (благородните метали);
  3. останалите блага са богатство само ако се реализират в пари;
  4. производството е само предпоставка за богатството;
  5. непосредствен източник на богатство и печалби е обращението;
  6. натрупването на богатството се извършва под формата на печалби от външната търговия или добива на благородни метали (виж и златна треска);
  7. вътрешната търговия само разпределя това богатство.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

Приносни моменти на меркантилистическата политика:

  • богатството е не в парите като такива, а в определените способи за тяхното добиване и употреба;
  • отдава приоритет на националната промишленост и на външната търговия за умножение на националното богатство;
  • теорията на „паричния баланс“ се заменя с теорията на „търговския баланс“ при натрупване на капитала (Развит меркантилизъм);
  • „парите отиват там, където се ценят повече“;
  • международните търговски отношения се отъждествяват с тезата: „печалбата за едни е за сметка на загубата на други“.

Предприемани мерки според идеологията на меркантилизма[редактиране | редактиране на кода]

„Заливът на Сан Марко по Великден“ на Каналето, ок. 1733
  • Високи мита, особено за промишлени стоки.
  • Забрана на колониите да търгуват с други нации.
  • Монополизиране на пазарите с щапелни права.
  • Забрана за износ на злато и сребро, дори и за плащания.
  • Забрана на търговията с чуждестранни кораби, например чрез Навигационни закони.
  • Субсидии за износ.
  • Насърчаване на манифактурното производство и промишлеността чрез директни субсидии.
  • Ограничаване на заплатите.
  • Увеличаване използването на вътрешни ресурси.
  • Ограничаване на вътрешното потребление чрез нетарифни бариери пред търговията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mercantilism. The Concise Encyclopedia of Economics. Линк от 14-03-2010

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]