Месемврийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бивша епархия на Цариградската патриаршия със средище град Месемврия, днешен Несебър.

Месемврийски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър (споменат в 324 г.)[1]
  • Петър (споменат в 681 г.)[1][2]
  • Мамал (споменат в 690/691 г.)[2]
  • Христофор (оловен печат от ок. 700-750 г.)[3]
  • Лъв (споменат в 783, 787[4] и 789 г.)[3]
  • Давид (споменат през 850 г.)[4]
  • Тимотей (споменат през 879 г.)[5]
  • Константин (споменат през 1030 г.)[6]
  • Григорий (споменат в 1053-1054 г.)[7]
  • Теодор (споменат в 1156-57 и 1166-67 г.)[8]
  • Леонтий (до към 1277 г., впоследствие търновски патриарх)[9]
  • Константин (споменат в 1278 г.)[10]
  • Теодор (1285-1294 г.)[11]
  • Нил (през първата половина на 14 в.)[12]
  • Неофит (1368-1372)[13]
  • Антоний (1372-1381)[14]
  • Паисий (споменат в 1393 г.)[15]
  • Яков (починал на 28.09.1428 г. )[16]
  • Пахомий (1474-1477)[17]
  • Доротей (споменат през юли 1488 г.)[18]
  • Матей (споменат през януари 1565 г.)[19]
  • Игнатий (споменат за пръв път през март 1585[20]; 1572-1593[21])
  • Христофор (заел престола през септември 1593, оттеглил се през 1607 г.)[22]
  • Киприан (избран на 28.05.1607, починал в 1622 г.)[23]
  • Акакий (избран през юни 1622, починал в 1641 г.)[24]
  • Дамаскин (избран през юли 1641, споменат за последен път през юли 1668 г.)[25]
  • Теофан (споменат в 1672 г.)[26]
  • Христофор (споменат в 1704 г.)[27]
  • Макарий (споменат през май 1712 и май 1718 г.)[28]
  • Григорий II (споменат за пръв път в 1720, оттеглил се през 1749 г.)[29]
  • Антим (избран на 28.11.1749, преместен през 1768 г.)[30]
  • Макарий (избран през ноември 1768, починал в 1778/9 г.)[31]
  • Константин (избран през януари 1779, преместен през 1791 г.)[32]
  • Теоклит (избран през декември 1791, оттеглил се през 1799 г.)[33]
  • Захарий, бивш скопски митрополит (избран през октомври 1799, оттеглил се през 1801 г.)[34]
  • Григорий III (избран през октомври 1801, оттеглил се през 1814 г.)[35]
  • Йосиф (Лефакис) (избран през юли 1814, починал в 1820 г.[36] или убит от турците през 1821 г.[37])
  • Кирил (избран през ноември 1820, преместен през 1825 г.)[38]
  • Калиник I (избран през август 1825, преместен през 1835 г.)[39]
  • Самуил, от септември 1830 до януари 1835 година е мраморноостровен митрополит,[40] избран на 31.01.1835, подал оставка на 26.03.1836 г.[41]
  • Паисий (избран през март 1836, отстранен през юли 1836 г.)[42]
  • Калиник II (избран през юни 1836, преместен през 1839 г.)[43]
  • Григорий (избран през септември 1839, починал в 1846 г.)[44]
  • Никофор (избран през септември 1846, починал в 1867 г.)[45] заминава за епархията си на 31 март 1862 година,[46] в 1866 година е избран за член на Светия синод и на 2 април пристига в Цариград,[47] на 17 септември 1866 година заминава обратно за епархията си,[48] преследвал българската проствета - настроил първенците гагаузи срещу българския учител Райко Блъсков в Провадия и го принудил да напусне към Силистренските села[49]
  • Софроний (избран на 26.09.1867, починал в 1895 г.)[50]
  • Антим, бивш преспански митрополит (избран на 26.09.1895, оттеглил се през 1896 г.)[51]
  • Генадий (избран на 20.02.1896, подал оставка пак в 1896 г.)[52]
  • Харитон (избран на 29.10.1896, оттеглил се през 1906 г.)[53]
  • Тимотей (избран на 25.05.1906, преместен през 1911 г.)[54]
  • Никифор (избран на 15.02.1911 г.[55], починал на 21.03.1931[56] г.), до 1907 година литицки, а от 1907 до 1911 - чорленски
Титулярни митрополити на Вселенската патриаршия
Титулярни епископи на Българската патриаршия

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Гюзелев, В. Несебърската епископия-митрополия и нейните църкви и манастири. - Проблеми на изкуството, 37, 2004, 29-35.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 137.
  2. Σταμούλης, 137.
  3. Σταμούλης, 137.
  4. Σταμούλης, 137.
  5. Σταμούλης, 138.
  6. G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 20.
  7. Σταμούλης, 138
  8. Σταμούλης, 138; Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 180, 237.
  9. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 14721.
  10. Trapp, № 14171.
  11. Trapp, № 7431.
  12. Trapp, № 20044.
  13. Trapp, № 20153.
  14. Trapp, № 1099.
  15. Σταμούλης, 138.
  16. Trapp, № 7902.
  17. Trapp, № 22222.
  18. Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 144.
  19. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 153.
  20. Γερμανός, 153
  21. Σταμούλης, 139.
  22. Γερμανός, 153; Марди-Бабикова, В. Ктиторский портрет экзарха Христофора в церкви "Св. Стефан" в Несебре и роль несебрской митрополии в художественной жизни города в XVI-XVII вв. - Etudes balcaniques, 1978, No. 4, 20-24.
  23. Γερμανός, 153
  24. Γερμανός, 153
  25. Γερμανός, 153-154
  26. Γερμανός, 154
  27. Гергова, Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2006. с. 111 - 112.
  28. Γερμανός, 154
  29. Γερμανός, 154
  30. Γερμανός, 154
  31. Γερμανός, 154
  32. Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 127, 131-132.
  33. Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 135.
  34. Γερμανός, 154-155
  35. Γερμανός, 155
  36. Γερμανός, 155
  37. Πασχάλης, Δ. Γ. Τρεις εν Θράκη απο του ΙΖ' μέχρι του ΙΘ' αιώνος ιεράρχαι. – Θρακικά, 3, 1932, 12-16.
  38. Γερμανός, 155
  39. Γερμανός, 155
  40. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 2014-08-14.
  41. Γερμανός, 155
  42. Γερμανός, 155
  43. Γερμανός, 155
  44. Γερμανός, 155
  45. Γερμανός, 155-156
  46. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 207. Посетен на 2014-09-05.
  47. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 252. Посетен на 2014-09-08.
  48. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 260. Посетен на 2014-09-08.
  49. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 64.
  50. Γερμανός, 156
  51. Γερμανός, 156
  52. Γερμανός, 156
  53. Γερμανός, 156
  54. Γερμανός, 156
  55. Γερμανός, 156
  56. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 140
  57. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 113. Посетен на 2014-09-20.