Месхетски хребет
| Месхетски хребет მესხეთის ქედი | |
_(1).jpg) | |
  Местоположение на картата на Грузия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Грузия |
| Част от | Малък Кавказ |
| Най-висок връх | Меписцкаро |
| Надм. височина | 2850 m |
| Месхетски хребет в Общомедия | |
Месхетският (Аджаро-Имеретински) хребет (на грузински: მესხეთის ქედი; на руски: Месхетский хребет) е планинска хребет в най-западната част на планината Малък Кавказ, разположен в западната част на Грузия (югозападните му склонове са на територията на историко-географската област Аджария).[1] Свързва Главния кавказки хребет с вай-северната част от Малък Кавказ и отделя западното от източното Закавказие.[2] Има различни наименования в различните си части – Батумска, Аджаро-Имеретска, Гурийско-Аджарска, Ахалцихо-Имерететска и Картли-Имеретска.[3]
Простира се на близо 150 km от запад (аджарското крайбрежие на Черно море) на изток до Боржомското дефиле на река Кура.[1] Общата дължина по линията на траверса от аджарската столица Батуми до Сурамския проход е 158 km. Технически това е и най-лекият път за преминаване по дължината на планинската верига.[3] На североизток чрез Сурамския проход (949 m) се свързва с Лихския хребет та Голям Кавказ, а на юг чрез прохода Годердзи (2025 m) – с Арсиянския хребет (северозападна ограда на Арменската планинска земя). Максимална височина връх Меписцкаро 2850 m (). Други по-високи върхове са: Сакорниа (2755 m) на запад и Самецхварио (2642 m) на изток.[1]
Геология и орография[редактиране | редактиране на кода]
Месхетският хребет изпълнява ролята на главен вододел между водосборните басейни на Черно море (реките Риони на север, Аджарисцкали на югозапад и др.) и Каспийско море – Кура на югоизток.[3]
В геоложко отношение представлява сложен комплекс от вулканични (туфи, андезити) и морски седиментни скали (флишови наслаги), които са предимно конгломератни и се характеризират с редуване на няколко литоложки пласта – преобладаващо меланжирани и мергелни шисти, туфи и андезити. Практически почти навсякъде се намират карстови образования.[1]
В някои части от планината се наблюдава местна магнитна аномалия. В най-западния си край магнитната деклинация е от -1 до + 20 градуса, а на Ахалцихо-Имеретската част – от -3 до + 22 градуса.[3]
В орографично отношение планината се характеризира с две важни особености – явява се западният край на ГВХМК от превала Чидила и влиза в състава на гигантския вододел между басейните на Черно и Каспийско море. Служи като бариера на пътя на богатите на водни пари въздушни потоци, идващи от Черно море. По тази причина на склоновете на планината валят обилни дъждове – от 1000 – 2500 mm годишно, особено през есента и зимата.[3]
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Заради обилните валежи по склоновете на планината, до 2000 – 2200 m, растат пищни иглолистни и широколистни гори от бук, габър и други. Над тази надморска височина, районът на билото е зает от обширни алпийски поляни, които в топло време са отлични пасища.[1][3]
По северозападните и северните му подножия са разположени градовете Батуми, Кобулети, Озургети, Вани, Багдати и Зестафони, а по югоизточните (долината на река Кура) – градовете Боржоми и Ахалцихе.
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д ((ru)) Большая советская энциклопедия/Месхетский хребет
- ↑ ((ru)) Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/Месхийский хребет
- ↑ а б в г д е ((ru)) Скиталец, сервер для туристов и путешественников/Г.И. Анохин/”Малый Кавказ”/изд.”Физкультура и спорт”/1981 г. Архив на оригинала от 2017-09-23 в Wayback Machine.
- ↑ mapk38.narod.ru
- ↑ mapk38.narod.ru