Метакогниция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Метакогниция или метапознание (meta - над, отвъд) е "познание за познанието", "мислене върху самия когнитивен процес", "мислене относно мисленето" или "знание за знанието" [1]. Може да има различни форми: например включва знания за това кога и как да се използват конкретни стратегии за учене или за решаване на проблеми [1]. Има обикновено два компонента на метапознанието: знание за познавателните и съответно когнитивни процеси, и възможности, както и регулирането на тези когнитивните процеси [2].

Метапаметта се дефинира като знание за паметта и подходите и стратегиите на запомняне в мнемониката; това е особено важна форма на метакогниция [3].

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

  1. Декларативно познание: отнася се до знанието и разбирането на индивида като учащ и това какви фактори влияят върху неговото представяне. Декларативното познание може да бъде наречено и "познание за света" [4] (виж епистемология).
  2. Процедурно знание: това е знание за това как нещата се правят. Този тип знание се представя като евристика и стратегии [2]. Високо ниво на процедурно знание може да позволи на индивидите / машините да извършват задачите по-автоматично, като това се постига чрез голямо разнообразие от стратегии имащи добра степен на ефективен достъп към тях [5].
  3. Кондиционално познание: това, което се отнася до условията и зависимостите от условията, това е знанието кога и защо да се използва декларативно или процедурно познание [6] Което от своя страна позволява на познавателните стратегии и извършването на задачите да става по-ефекктивно [7]

Други термини[редактиране | редактиране на кода]

Метаразбиране е тип метакогниция, която включва знание за коя версия на възприеманата информация е вярна и коя е невярна.

Стилове на учене се отнасят до различните теории, които се използват при различните подходи на учене.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Metcalfe, J., & Shimamura, A. P. (1994). Metacognition: knowing about knowing. Cambridge, MA: MIT Press.
  2. а б Schraw, Gregory. Promoting general metacognitive awareness. // Instructional Science 26. 1998. DOI:10.1023/A:1003044231033. с. 113–125.
  3. Dunlosky, J. & Bjork, R. A. (Eds), Handbook of Metamemory and Memory. Psychology Press: New York.
  4. Schneider, W. Metacognition and mathematics education. // ZDM Mathematics Education 42 (2). 2010. DOI:10.1007/s11858-010-0240-2. с. 149–161.
  5. Pressley, M. Cognitive strategies: Good strategy users coordinate metacognition and knowledge. // Annals of Child Development 5. 1987.
  6. Garner, R. When children and adults do not use learning strategies: Toward a theory of settings. // Review of Educational Research 60 (4). 1990. DOI:10.3102/00346543060004517. с. 517–529.
  7. Reynolds, R.E.. Selective attention and prose learning: Theoretical and empirical research. // Educational Psychology Review 4 (4). 1992. DOI:10.1007/BF01332144. с. 345–391.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Metacognition“ и страницата „Metacomprehension“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Learning styles“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.