Методий Охридски (екзархийски митрополит)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методий
български духовник

Роден
1866 г.
Починал
10 декември 1909 г. (43 г.)

Методий е висш български православен духовник, охридски митрополит на Българската екзархия от 1897 до 1909 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Георги Щерев през 1866 година в село Зарово, Лъгадинско. Той израства без училище и остава неграмотен. По-късно става послушник в Рилския манастир, където се ограмотява и получава първоначалното си образование. Тук той приема монашество и е ръкоположен за йеродякон.[2] В 1892 година завършва Московската духовна семинария.[3][4] От същата година преподава в Цариградската духовна семинария.[5] По-късно е председател на българските църковни общини в Кавадарци (1895) и Кукуш (1896). По време на неговото председателство в Кавадарци, авторитетът и значението на общината се издига, църковните приходи се удвояват, броя на училищата в Тиквешко се увеличава, партизанския дух между християните се успокоява.[4]

Надгробната плоча на митрополит Методий от двора на църквата „Свети Климент“

На 23 декември 1897 година Методий е ръкоположен за каноничен охридски митрополит и ръководи епархията дванадесет години. След Илинденско-Преображенското въстание той получава помощи за пострадалото население на стойност 18 000 лева, изпратени от Андрей Тошев - български търговски агент в Битоля.[6] Според охридчанина Петър Карчев, чийто баща е в остър конфликт с митрополита,:

Методий беше себелюбив, злопаметен, отмъстителен и тираничен човек.[7]

Методий е в конфликт с ВМОРО. На 17 юни 1908 година членът на битолския окръжен комитет Милан Матов издава заповед до войводата Гюрчин Петров заради „незачитане на организационните разпоредби“ да конфискува всички скъпоценности, корона и дрехи на владиката.[8]

Митрополит Методий умира внезапно на 10 декември 1909 година в Солун на път за Светия Синод. Според Антон Попстоилов е отровен от гърците.[9] Погребан е в двора на черквата „Свети Климент“ в Охрид, а гробът му е запазен и до днес.

Завещава на Светия Синод сумата от 130 361 лева.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 855.
  2. Димов, Янко. Не си прави кумир. Част 1, София, 1992, стр. 142.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  4. а б Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 - 1903) - статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.287.
  5. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, с. 7-8.
  7. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 38. ISBN 954321056X
  8. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 10.
  9. Попстоилов, Антон. „Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване“, София, 1979.
  10. Пътешествия (8/31).
Григорий охридски и преспански екзархийски митрополит
(23 декември 1897 – 10 декември 1909)
Борис
     Портал „Македония“         Портал „Македония