Методий Стратиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Методий Стратиев
български епископ
Роден
Починал
12 май 2006 г. (90 г.)

Архиепископ Методий Стратиев (светско име Никола Димитров Стратиев) е български католически духовник, монах от Конгрегация на августино-успенеците, титулярен архиепископ Диоклецианополски, екзарх на Софийската екзархия, политзатворник по време на съдебни процеси срещу католически свещеници в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Стратиев е на 11 януари 1916 г. в с. Срем. В родното си село завършва начално образование, след което през 1928 - 1931 г. продължава в Ямболската гимназия. След това учи 5 години във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. На 6 октомври 1936 г. заминава за Франция за да постъпи в Монашеското общество на августино-успенците. На 21 ноември 1936 г. започва новициата при отците августино-успенци, получава расото и монашеско име - Методий. Едновременно учи в Семинарията за чуждестранни мисии в Нозероа. В периода 1937 - 1942 г. учи философия и богословие в Католическия институт в Париж, който е клон на Сорбоната. На 26 юли 1942 г. е ръкоположен за свещеник в Оредена на Августино-Успенците от епископ Пий Ньовьо (1877 - 1946).[1]

В края на юли 1943 г. отец Методий се завръща в България. Става ректор на духовната семинария „Св. Йосиф“ и преподава френска литература в колежа „Св. Августин“ в Пловдив. Развива и активна публицистична дейност в българската католическа преса. На 18 май 1946 г. е преместен от епископа в източнокатоличеката енория „Св. св. Кирил и Методий“ в Ямбол, където става енорийски свещеник. Същевременно е настоятел на пансиона на отците августино-успенци в града.

На 11 юли 1952 г. след вечерната божествена литургия, милиционери и цивилни агенти на Държавна сигурност нахлуват в ямболската църква и арестуват отец Методий. С белезници на ръцете и с привързани очи, той е откаран незабавно в София. Следват дни на побоища, денонощни разпити, карцер, физически мъчения и морален тормоз. На съдебния фарс от 29 септември до 3 октомври 1952 г. отец Методий Стратиев получава присъда 14 години лишаване от свобода и пълна конфискация на имуществото. Присъдата излежава в затвора в Плевен, лагера в Белене, затвора в Пазарджик, кариерата в Огняново и в Самоводенската каменоломна. С труда си отец Методий съкращава присъдата си от 14 на 11 години и е освободен през 1963 г.

На 28 април 1963 г. е номиниран за епископ-коадютор на Софийската Екзархия (помощник на Кирил Куртев) и титулярен епископ Диоклецианополски. Едва на 5 септември 1965 г. е ръкоположен за епископ от екзарх Кирил Куртев.[2] След смъртта на епископ Куртев, Епископ Методий ръководи Софийската Апостолическа Екзархия от 9 март 1971 до 5 септември 1995 г., когато папа Йоан Павел II приема оставката му. На 18 декември 1993 г. е номиниран за архиепископ ad personam.

На 12 май 2006 г., след кратко боледуване, в 21:54 ч. почива. Опелото се извършва на 14 май 2006 г. от екзарх Христо Пройков, в присъствието на епископ Георги Йовчев и апостолическия нунций архиепископ Джузепе Леанца в софийската катедрала „Успение Богородично“. Присъстват много верни. Погребан е същия ден в католическите парцели на Централното софийско гробище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • При извора, София, Католическа Апостолическа екзархия, 1995
  • Мария от Назарет, София, Католическа Апостолическа екзархия, 1995
  • И словото стана плът..., София, Католическа Апостолическа екзархия, 1998

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методий Стратиев
  2. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
епископ Кирил Куртев Софийски екзарх (9 май 1971 – 5 септември 1995) епископ Христо Пройков