Методи за агрометеорологични проучвания

Агрометеорологията използва редица методи на науките, с които тя се намира във взаимодействие. Нейните специфични методи са следните:

Метод на паралелните наблюдения за състоянието, растежа и развитието на земеделските култури. Тези наблюдения се извършват в географска мрежа а също и в лабораторни условия. Съпоставянето на данните от различни райони помежду си дава информация за изискванията на културите при различно съчетание на абиотичните фактори на средата. Същият метод понякога се използва и при сравнителни проучвания с идентичен посевен материал в няколко климатични зони, няколко страни, различни континенти и т.н. от различните световни центрове по групи култури (напр. ICARDA – световен център по изследвания на зърнено-бобови култури, намиращ се в Сирия залага чрез свои съртудници опити с различни сор-тове леща по единна методика и с набиране на агрометеорологична информация в целия свят).
Метод на сроковете на сеитба. Съгласно този метод в малко на брой пунктове се залагат опити със срок на сеитба от началото до края на сезона през равен брой дни (напр.през 10–15 дни), при което растежа и развитието на културите става в типични и нетипични агрометеорологични условия. Набраната информация за растежа и развитието позволява да се предвиждат влиянията на различни по климат географски райони върху земеделските култури.
Метод на контролирания режим на метеорологичните фактори. За прилагането на този метод са необходими стационарни и подвижни камери, в които се контролират нивата на температурата и влажността на въздуха, продължителността и интензивността на осветяването и др. Наблюденията могат да бъдат сравнявани с опити извършвани на открито.
Метод на дистанционните наблюдения. За прилагането му се използва различна летателна техника, вкл. космически спътници. Резултатите са представителни за по-големи участъци от планетата.
Метод на математическата статистика. Този метод се използва най-широко в агрометеорологията за обобщаване на резултатите от изследванията, установяване на връзките между факторите, биологичните обекти, почвата и технологичните практики.
Метод на прогнозата. През последните години намира широко приложение както краткосрочната, така и дългосрочната прогноза. В раз-витите в това отношение страни (САЩ, Израел, Швеция, Русия) се разроботват и прилагат в производството модели на системата „посев-време“.

Използваните в агрометеорологични методи се базират на откритите няколко основни закона на природата, а именно:

Закона за равнозначността (незаменимостта) на основните фактори на живота – светлината, топлината, влагата, въздуха и хранителния субстрат;
Закон за неравнозначността на факторите на средата на обитаване. По своето влияние върху растенията факторите на средата се делят на основни и второстепенни. Към вторите спадат вятъра, облачността, ориентацията на склоновете (за горите) и др.;
Закон за лимитиращия фактор (минимума). Състоянието на растенията, тяхната окончателна продуктивност се определят от фактора, който се намира в минимум за определен район. В различните географски райони това може да бъде топлината (субполярен климатичен пояс), светлината (също там), влагата (пустинните райони и другаде) и т.н.;
Закон за оптимума (за съвкупното действие на факторите). Максимална реализация на продуктивния потенциал се реализира при оптимално количествено съчетание на основните и второстепенните фактори по време на критичните периоди от живота на растенията;
Закон за критичните периоди. На базата на този закон се установяват количествените изисквания на растенията към различните фактори на средата в различните фази от тяхното развитие.

Виж също така[редактиране | редактиране на кода]