Методи за агрометеорологични проучвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Агрометеорологията използва редица методи на науките, с които тя се намира във взаимодействие. Нейните специфични методи са следните:

  1. Метод на паралелните наблюдения за състоянието, растежа и развитието на земеделските култури. Тези наблюдения се извършват в географска мрежа а също и в лабораторни условия. Съпоставянето на данните от различни райони помежду си дава информация за изискванията на културите при различно съчетание на абиотичните фактори на средата. Същият метод понякога се използва и при сравнителни проучвания с идентичен посевен материал в няколко климатични зони, няколко страни, различни континенти и т.н. от различните световни центрове по групи култури (напр. ICARDA – световен център по изследвания на зърнено-бобови култури, намиращ се в Сирия залага чрез свои съртудници опити с различни сор-тове леща по единна методика и с набиране на агрометеорологична информация в целия свят).
  2. Метод на сроковете на сеитба. Съгласно този метод в малко на брой пунктове се залагат опити със срок на сеитба от началото до края на сезона през равен брой дни (напр.през 10–15 дни), при което растежа и развитието на културите става в типични и нетипични агрометеорологични условия. Набраната информация за растежа и развитието позволява да се предвиждат влиянията на различни по климат географски райони върху земеделските култури.
  3. Метод на контролирания режим на метеорологичните фактори. За прилагането на този метод са необходими стационарни и подвижни камери, в които се контролират нивата на температурата и влажността на въздуха, продължителността и интензивността на осветяването и др. Наблюденията могат да бъдат сравнявани с опити извършвани на открито.
  4. Метод на дистанционните наблюдения. За прилагането му се използва различна летателна техника, вкл. космически спътници. Резултатите са представителни за по-големи участъци от планетата.
  5. Метод на математическата статистика. Този метод се използва най-широко в агрометеорологията за обобщаване на резултатите от изследванията, установяване на връзките между факторите, биологичните обекти, почвата и технологичните практики.
  6. Метод на прогнозата. През последните години намира широко приложение както краткосрочната, така и дългосрочната прогноза. В раз-витите в това отношение страни (САЩ, Израел, Швеция, Русия) се разроботват и прилагат в производството модели на системата „посев-време“.

Използваните в агрометеорологични методи се базират на откритите няколко основни закона на природата, а именно:

  1. Закона за равнозначността (незаменимостта) на основните фактори на живота – светлината, топлината, влагата, въздуха и хранителния субстрат;
  2. Закон за неравнозначността на факторите на средата на обитаване. По своето влияние върху растенията факторите на средата се делят на основни и второстепенни. Към вторите спадат вятъра, облачността, ориентацията на склоновете (за горите) и др.;
  3. Закон за лимитиращия фактор (минимума). Състоянието на растенията, тяхната окончателна продуктивност се определят от фактора, който се намира в минимум за определен район. В различните географски райони това може да бъде топлината (субполярен климатичен пояс), светлината (също там), влагата (пустинните райони и другаде) и т.н.;
  4. Закон за оптимума (за съвкупното действие на факторите). Максимална реализация на продуктивния потенциал се реализира при оптимално количествено съчетание на основните и второстепенните фактори по време на критичните периоди от живота на растенията;
  5. Закон за критичните периоди. На базата на този закон се установяват количествените изисквания на растенията към различните фактори на средата в различните фази от тяхното развитие.

Виж също така[редактиране | редактиране на кода]