Метоничен цикъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Метоническият цикъл (или Метонов цикъл) е период, чиято продължителност възлиза с голяма точност на 19 години. След изтичането на цикъла на същите дати в годината се наблюдават същите фази на луната: например ако при пролетното равноденствие има нова луна, то след 19 години това ще се повтори. При тези повторения се констатира разлика от около час и половина, така че след 16 цикъла (т.е. 304 г.) разликата ще достига едно денонощие.

По определение продължителността на метоническия цикъл е 235 синодически лунни месеци. Той е по-дълъг с 1ч.27м.33с. от 19 тропически години.

Това практическо съвпадение е било известно в древен Китай и Вавилон, а европейската история го свързва с дрвеногръцкия астроном Метон от Атина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че 19г. цикъл на повторение може да е бил известен още по времето на династията Шан (ХVII-Х в. пр.н.е.). Около VI в. пр.н.е. e част от ктайската календарната практика наречен 'джан' (zhang) цикъл.[1] По същото време във Вавилон цикълът е бил използван при предсказването на лунни затъмнения. Гръцкият астроном и геометър Метон разяснява цикъла като средството за усъвършенстване на календара през 432 г. пр. н.е. и по-късно събитието добива легендарни измерения, макар собствено историческите данни да са оскъдни. Тит Ливий твърди, че римският цар Нума Помпилий (VII в. пр.н.е.) е познавал метоническия цикъл и го бил въвел в календара[2] Античните култури, които ползват лунно-слънчев календар, възприемат цикъла на Метон като основа на алгоритъм за определяне броя на месеците в годината - дали ще са 12 или 13.

Използване на метоническия цикъл в календара[редактиране | редактиране на кода]

Важното за календара свойство на метоническия цикъл се разбира от аритметическото равенство
12х12+7х13 = 235
т.е. лунните месеци, съдържащи се в цикъла, могат да бъдат разпределени в 12 години с 12 месеца и 7 съдържащи по 13, като общият брой на годините е именно 12+7=19.

Древният вавилонски календар и съвременният еврейски календар добавят допълнителен месец преди пролетното равноденствие по график в годините 3, 6, 8, 11, 14, 17 и 19 от всеки 19-годишен цикъл. Предишна практика било несистематичното добавяне на 13-и месец, съдейки за началото на пролетта по хелиакалните изгреви. Това се прави в китайския и други азиатски календари. Целта на всички тези календари е началото на годината да се отмества минимално спрямо избрана астрономическа дата, каквато е, например, началото на пролетта. Дългите (13-месечни) години, които са 7, следва да се комбинират колкото се може по-равномерно с кратките (12-месечни).

Метонически календар: кратки и дълги години, образувани от месеци с 29 или 30 дни

След установяването на християнството датата на Великден се определя спрямо пролетното равноденствие, като продължава използването на луната за отброяване на дните. Съответно повторенията принципно следват 19-годишния метонически цикъл, при все че има допълнителни усложняващи съображения.[3]

Метоническият цикъл и затъмненията[редактиране | редактиране на кода]

Метонически цикъл е близък по продължителност с кръгъл брой 'драконически' години, времето след което възлите в лунната траектория повтарят местата си спрямо еклиптиката. 235 синодически лунни месеца, т.е. метоническия период, съдържат 20.02 драконически години, което обяснява връзката му с циклите на затъмненията. За повторението на затъмненията се използва по краткия период, "сарос", който възлиза на 223 синодически лунни месеца (или 18 г. и 11.3 дни, общо 6585.3211 дни). След изтичането на този период се повтаря с добра точност конфигурацията образувана от слънцето, земята и луната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helmer Aslaksen, The Mathematics of the Chinese Calendar
  2. Tite-Live, Ab Urbe Condita, I, XIX, 6. Atque omnium primum ad cursus lunae in duodecim menses discribit annum; quem, quia tricenos dies singulis mensibus luna non explet, desuntque sex dies solido anno qui solsticiali circumagitur orbe, intercalariis mensibus interponendis ita dispensavit, ut vicesimo anno ad metam eandem solis unde orsi essent, plenis omnium annorum spatiis, dies congruerent.
  3. Zuidhoek J., (2019) Reconstructing Metonic 19-year Lunar Cycles, Netherlands: Engels Paperbacks ISBN 9789090324678