Метохия (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За областта в Косово вижте Метохия (област).

Метохия
Общи данни
Население 42 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,033 km²
Надм. височина 1160 m
Пощ. код 2556
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 47929
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Метохѝя е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Метохия се намира в планински район в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по поречието на река Метохийска. Селото е разпръснат тип, образувано от 10 махали: Тошкина, Бабагюринци, Възчукар (присъединена към селото през 1971 г.), Джокинци, Пауновци, Долня маала, Баздрачка маала, Велимировци, Спасичовци, Циганьете. Преди Освобождението селото е било значително по-голямо и е включвало и махали от съседните села Чешлянци и Божица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични селища и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Метохия е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Метохино като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 21 домакинства, 14 ергени, 4 бащини и 1 вдовица.

Името Метохия, както само подсказва, идва от това, че в землището на селото е имало метох – клон на Милевския манастир (сега във Сърбия) Св.Рангел или Св.св.Петър и Павел(виж Йордан Захариев). И в днешно време личат останки от каменни и тухлени зидове (зидини), при това на голям периметър. Според Йордан Захариев този метох или манастир е бил разтурен след нелеп произвол на калугерите, които са го обитавали и са опозорили една невеста от с.Извор. Пак според същия автор Шатковица е била махала на Метохия, но е отделена като отделно село след една делба на двама братя-турци, които са владеели землището.

Намирани са монети със знак М от едната и кръст от другата страна.

Село Шатковица е заличено от сисъка на населените места в България през 1978 г., а землището му е присъдинено към това на Метохия.[1]

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Метохия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк. Намира се на около 600 метра югозападно от кметството, в местността "Света вода".
  • Паметник-чешма на загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 705.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.455-460;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.23;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.789-790;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.398-399;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан — Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.32-33;