Метрополитен на Рио де Жанейро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метрополитен на Рио де Жанейро
Metropolitano do Rio de Janeiro
MetrôRio
Logo MetroRio.svg
Metro Rio 01 2013 Ipanema Osorio 5408.JPG
Метростанция Женерал Осорио в Ипамена
Информация
Тип Метро
Място БразилияРио де Жанейро, Бразилия
Станции 41[1][2]
Пътници 625 205 дневно (2014)[3]
Уебсайт www.metrorio.com.br
Пусната 5 мартз 1979 г.[4]
Оператори Concessão Metroviária do Rio de Janeiro S.A.
Дължина 58 km[1][2]
Брой линии 3[1][5][2]
Междурелсие 1600 мм
Схема
Public transport map of Rio de Janeiro.png
Метрополитен на Рио де Жанейро в Общомедия

Метрополитен на Рио де Жанееро (на португалски: Metropolitano do Rio de Janeiro, MetrôRio) е метросистемата, обслужваща бразилския град Рио де Жанейро.

Администрира се от компанията „Companhia do Metropolitano do Rio de Janeiro“ (Компания на метрополитена на Рио де Жанейро). С общата дължина на метролиниите от 58 km[2] и 41 станции[1] метрото на Рио де Жанейро е 2-то метро в Бразилия след метрополитена на Сао Пауло.

Метросистемата на Рио де Жанейро се състои от 3 линии:

  • Линия 1 (Оранжева – свързва центъра на града с туристическите райони в южната зона на Рио де Женаейро и няколко квартала в северната зона, като трасето ѝ е изцяло под земята;
  • Линия 2 (Зелена) – обслужва работническите квартали в северната част на града и е почти изцяло наземна.
  • Линия 4 (Жълта) – пускането ѝ е през 2016 г., свързва квартала Бара да Тижука с Ипамена.

Строежът на метрото в Рио де Жанейро започва на 23 юни 1970 г., като първата копка е направена в Жардим да Глория. Първата отсечка от Линия 1 – между станциите Праса Онзе и Глория – е въведена в експлоатация през март 1979 г. Тогава са отворени общо 5 метростанции – Праса Онзе, Сентрал, Президенте Варгас, Синеландия и Глория, между които се предвижват 4 мотриси с по 4 вагона.[4] За първите 10 дни метрото превозва половин милион пътници – по 60 хиляди на ден. През януари 1981 г. е завършена станцията Кариока, която се намира в самия бизнес център на града, днес е най-натоварената метростанция в града, като на ден през нея преминават около 11 хиляди пътници. През 1984 г. започва експлоатацията и на втората линия на метрото, от която първоначално са отворени 2 метростанции – Сао Крищовао и Маракана, между които първоначално се предвижват 5 мотриси.

Разширяването на метрото и отварянето на нови метростанции продължава и през следващите 2 десетилетия. През 1998 г. метрото достига до квартал Копакабана, където е открита метростанцията Кардел Арковерде, а втората метростанция в този район Сикейра Кампош – през 2003 г.

През 2009 г. е завършен участъкът, свързващ метростанциите Сао Крищовао и Естасио – т.н. Линия 1А, с което двете линии на метрото са интегрирани в обща система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г METRÔ RIO – Concessão Metroviára Do Rio De Janeiro S/A (pdf). // MetrôRio, 31 декември 2013. Посетен на 14 юни 2014. (на португалски)
  2. а б в г Temer participa de inauguração da Linha 4 do Metrô no Rio. // G1 Portal, 30 юли 2016. Посетен на 30 юли 2016. (на португалски)
  3. www.metrorio.com.br
  4. а б History – How it all began. // MetrôRio. Посетен на 14 юни 2014.
  5. EXTENSÕES DAS LINHAS EM KILÔMETROS. // MetrôRio. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2013. Посетен на 18 септември 2013. (на португалски)