Метростанция „Мусагеница“
| Мусагеница | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||
 |
||||||||
| Линия |
  |
|||||||
| Собственик | Столична община | |||||||
| Откриване | 8 май 2009 г. | |||||||
| Тип | надземна | |||||||
| Вид перони | странични | |||||||
| Брой перони | 2 | |||||||
| Брой коловози | 2 | |||||||
| Дължина | 102 m | |||||||
| Кодове | 3023; 3024 | |||||||
| Навигация | ||||||||
|
||||||||
| Мусагеница в Общомедия | ||||||||
Метростанция „Мусагеница“ е станция на Софийското метро. Станцията се обслужва от линии М1 и М4 и е въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и изходи[редактиране | редактиране на кода]
Станция „Мусагеница“ е разположена на бул. „Проф. Марко Семов“ до метромоста към бул. Андрей Сахаров. Тя е с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста и един изход, разположен на ул. „Въртопо“. От тротоара под метростанцията са осигурени два подлеза, извеждащи на моста.
| № | Име на изхода | Достъпност |
|---|---|---|
| 1 | ул. Въртопо | наземен |
Архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]
Архитекти на станцията са Елена Пактиавал, Фарид Пактиавал и инж.-арх. Румяна Костадинова. Тя е изцяло надземна с дължина на перона 105 м, с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста. Станцията е с предварително фиксирани функционална схема и размери, които са обусловени от вече изградения мост и необходимостта от връзка между двете части на кв. „Мусагеница“. Станцията представлява компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение, плавно издут в централната уширена зона на комуникациите.
Изпълнена в нетрадиционен за метростанции стил, чиито овални обеми, ажурна конструкция, свежи цветове и материали, създават ефект на лекота. Динамичното редуване на плътни и прозрачни полета подчертава движението, а комбинацията от прозрачно синьо и жълто в интериора символизират небе и слънце, въздух и светлина.
Отвън фасадата представлява прозрачен синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени. Покрита е с поликарбонат с ултравиолетова защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори, за да предпази пътниците от летните жеги и парников ефект.
Станцията е отличена с Голямата награда в раздел „Строителен проект с изключителна обществена значимост“ в конкурса за най-красива сграда на 2009 г. на в. „Строителство Градът“.[1].
Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Победители в конкурса „Най-красива сграда на годината“. // stroitelstvo.info. Архив на оригинала от 2009-12-22 в Wayback Machine.