Метростанция „Национален дворец на културата“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Национален дворец на културата“
Национален дворец на културата.jpg
Линия М2
Предишна гара Сердика II
Следваща гара Европейски съюз
Обслужва ЦГЧ
Брой на пътници 385 000 (2020 г.)
Полезна дължина 114 m
Ширина 8 m
Брой коловози 2
Брой перони 1 (островен)
Откриване 31 август 2012 г.
Архитект Елена Пактиавал
Фарид Пактиавал
Връзки „НДК II“ (М3)
Кодове 2981; 2982
„Национален дворец на културата“ в Общомедия

Метростанция „Национален дворец на културата“ (НДК) е станция от линия М2 на Софийското метро. Въведена е в експлоатация на 31 август 2012 г.

От 26 август 2020 г. станцията е трансферна с едноименната станция от линия М3. Връзката е разположена в северната касова зала на станцията, където двете касови зали на станциите са свързани в обща платена зона.

Местоположение и изходи[редактиране | редактиране на кода]

Метростанцията е разположена между бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“ и Националния дворец на културата. Входове на метростанцията има в подлеза на НДК, в пешеходния тунел, на „Витоша“ и в края на площад „България“. Заедно с метростанцията от линия М3, станцията има 11 изхода.

Изходи 1 и 2 са достъпни от метростанция "НДК II".

Име на изхода Достъпност
1 ул. Княз Борис I
2 ул. Цар Самуил асансьор
3 бул. Витоша асансьор
4 бул. Патриарх Евтимий асансьор
5 ул. Гургулят
6 пл. България ескалатор, асансьор
7 спирка НДК-тунел
8 Национален дворец на културата
9 Национален дворец на културата асансьор
10 спирка Национален дворец на културата
11 пл. баба Неделя

Архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурният проект за станцията е на Елена и Фарид Пактиавал. Станцията е с островен перон, подземна едноотворна с плосък покрив. Дължина на перона: 114 м., ширина: 8 м.

Конструктивно станцията е изградена още през 1980 – 1982 г., при изграждането на НДК. Южният вестибюл години наред е използван с търговска цел. Станцията не е била изградена в цялата си дължина (поради факта, че не е имало яснота с каква дължина ще бъдат станциите). Перонът също не е бил изграден. След разконсервирането, станцията се доизгражда в северна посока и се изгражда северният вестибюл. Допълнително изградените през 80-те години преходни тунели са адаптирани за съвременните изисквания и са изградени асансьори, рампи и ескалатори.

Островният перон е застлан с полиран гранит, а стените са облицовани със сивозелен гранитогрес в долната част и цветни закалени стъкла в горната. Таванът е окачен тип „Хънтър Дъглас“, а по цялото му продължение се извива изящно цялостно осветление. На едната страна на перона е изпълнено художествено керамично пано със стилизиран силует на НДК. Същият стил прелива и към вестибюлните пространства и пешеходния тунел – тъмнорозово, светлозелено, бяло и сивобежово, а подът е застлан от светло и тъмно сиви гранитни плочи.

Връзки с градския транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 2 автобусни линии от нощния транспорт:

  • Автобусни линии от нощния транспорт: N2, N4.

Трамвайни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 4 трамвайни линии:

  • Трамвайни линии: 1, 6, 7, 27.

Тролейбусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 6 тролейбусни линии:

  • Тролейбусни линии: 1, 2, 5, 7, 8, 9.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]