Механизъм от Антикитира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Механизъм от Антикитира
NAMA Machine d'Anticythère 1.jpg
Предната част на механизма
Характеристики
Материалбронз
История
Откриване17 май 1901 г.
35°51'51,001"N, 23°18'18,000"E
Механизъм от Антикитира в Общомедия
Mеханизмът от Антикитира (задна част).
Възстановен модел на устройството от 2007 г.

Mеханизмът от Антикитира е античен механизъм, планетарен модел на наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система. За отправна точка във времето е използвана 205 г. пр.н.е. и с добра увереност се приема, че уредът е бил изработен в средата на II век пр.н.е.[1] Останките от него са намерени сред предмети, свидетелстващи за корабокрушение, случило се около 70 г. пр.н.е., в близост до о. Антикитира. Тази датировка го прави изключително важен за историята на техниката и познанието, но и въобще, тъй като общоприето се счита, че подобни инженерни постижения датират от много по-късни времена.

С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбни колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството. Конструкцията в много отношения е сходна с часовник, но съвременните описания я представят и като аналогов компютър. Всъщност, много автори считат това за първия пример на аналогов компютър в света.[2][3][4][5][6]

За изучаването на механизма от Антикитера е организиран мащабен международен проект. Оригиналната находка е изложена в Атинския национален археологически музей, заедно с реконструирано нейно копие, изработено и дарено от проф. Де Сола Прайс.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Механизмът се състои от няколко метални компонента, силно увредени от хилядолетния престой на морското дъно. Намерени са при претърсвания на останките от античното корабокрушение, проведени най-напред в 1900 г. и неколкократно повтаряни впоследствие. Чрез детайлни томографски изследвания е установено. че първоначално това са били близо 40 различни зъбни колела, сглобени във функциониращ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценяван приблизително на 34 × 18× 9 cm. На предната ѝ страна е имало подобие на циферблат с различни пояснителни текстове, част от които е разчетена.

Исторически свидетелства[редактиране | редактиране на кода]

Цицерон (De re publica) упоменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата на Сиракуза (212 г. пр.н.е). Той споменава още и че неговият съвременник и познат, философът стоик Посидоний, също конструирал такова устройство.

В началото на II век Клавдий Птолемей пише своите Хипотези за планетите, съчинение което съдържа необходимото за конструирането на подобно устройство. Мимоходом той споменава и за обичайни начини на 'създаване на сфери' (sphairopoiein), което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена традиция. Пап споменава за книга на Aрхимед относно този предмет, а автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга Първа от Евклид) също споменават за неговите постижения в тази област.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carman C., Evans J., Carman, Christian C. и др. On the epoch of the Antikythera mechanism and its eclipse predictor. // Archive for History of Exact Sciences 68 (6). 15 ноември 2014. DOI:10.1007/s00407-014-0145-5. с. 693 – 774. Посетен на 26 ноември 2014.
  2. Making Music with Computers: Creative Programming in Python. CRC Press, 19 May 2014. ISBN 978-1-4822-2221-0. с. 4.
  3. Ken Steiglitz. The Discrete Charm of the Machine: Why the World Became Digital. Princeton University Press, 5 February 2019. ISBN 978-0-691-18417-3. с. 108.
  4. Alexander Jones. A Portable Cosmos: Revealing the Antikythera Mechanism, Scientific Wonder of the Ancient World. Oxford University Press, 2017. ISBN 978-0-19-973934-9. с. 25.
  5. Computers: The Life Story of a Technology. JHU Press, 3 декември 2007. ISBN 978-0-8018-8774-1. с. 1.
  6. Edwin D. Reilly. Milestones in Computer Science and Information Technology. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-1-57356-521-9. с. 11.