Механизъм от Антикитира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Mеханизмът от Антикитира (предна част).
Mеханизмът от Антикитира (задна част).
Възстановен модел на устройството от 2007 г.

Mеханизмът от Антикитира е антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система. За отправна точка във времето е използвана 205 г. пр.н.е. и с добра увереност се приема, че уредът е бил изработен в средата на II век пр.н.е.[1] Останките от него са намерени сред предмети, свидетелстващи за корабокрушение, случило се около 70 г. пр.н.е., в близост до о. Антикитира. Тази датировка го прави изключително важно за историята, не само на техниката и познанието, тъй като общоприето се счита, че подобни инженерни постижения датират от много по-късни времена.

С въртенето на ръчка се задвижва система от метални зъбчати колела, които задават положенията на различни указатели върху предната страна на устройството. Конструкцията в много отношения е сходна с часовник, но съвременните описания я представят и като „аналогов компютър“. Всъщност, много автори считат това за първия пример на аналогов компютър в света.[2][3][4][5][6]

За изучаването на Mеханизма от Антикитера е организиран мащабен международен проект. Оригиналната находка е изложена в Атинския национален археологически музей, заедно с реконструирано нейно копие, изработено и дарено от проф. Де Сола Прайс.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Механизмът се състои от няколко метални компонента, силно увредени от хилядолетния престой на морското дъно. Намерени са при претърсвания на останките от античното корабокрушение, проведени най-напред в 1900 г. и неколкократно повтаряни впоследствие. Чрез детайлни томографски изследвания е установено. че първоначално това са били близо 40 различни зъбни колела, сглобени във функциониращ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценяван приблизително на 34 × 18× 9 cm. На предната ѝ страна е имало подобие на циферблат с различни пояснителни текстове, част от които е разчетена.

Исторически свидетелства[редактиране | редактиране на кода]

Цицерон (De re publica) упоменава механизми, които моделирали движението на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата на Сиракуза (212 г. пр.н.е). Той споменава още и че неговият съвременник и познат, философът стоик Посидоний, също конструирал такова устройство.

В началото на II век Клавдий Птолемей пише своите Хипотези за планетите, съчинение което съдържа необходимото за конструирането на подобно устройство. Мимоходом той споменава и за обичайни начини на 'създаване на сфери' (sphairopoiein), което днес се приема като свидетелство за съществувала забравена традиция. Пап споменава за книга на Aрхимед относно този предмет, а автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга Първа от Евклид) също споменават за неговите постижения в тази област.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carman C., Evans J., Carman, Christian C. и др. On the epoch of the Antikythera mechanism and its eclipse predictor. // Archive for History of Exact Sciences 68 (6). 15 ноември 2014. DOI:10.1007/s00407-014-0145-5. с. 693 – 774. Посетен на 26 ноември 2014.
  2. Making Music with Computers: Creative Programming in Python. CRC Press, 19 May 2014. ISBN 978-1-4822-2221-0. с. 4.
  3. Ken Steiglitz. The Discrete Charm of the Machine: Why the World Became Digital. Princeton University Press, 5 February 2019. ISBN 978-0-691-18417-3. с. 108.
  4. Alexander Jones. A Portable Cosmos: Revealing the Antikythera Mechanism, Scientific Wonder of the Ancient World. Oxford University Press, 2017. ISBN 978-0-19-973934-9. с. 25.
  5. Computers: The Life Story of a Technology. JHU Press, 3 декември 2007. ISBN 978-0-8018-8774-1. с. 1.
  6. Edwin D. Reilly. Milestones in Computer Science and Information Technology. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-1-57356-521-9. с. 11.
     Портал „Астрономия“         Портал „Астрономия          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Математика“         Портал „Математика          Портал „Гърция“         Портал „Гърция