Механично пиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
На това изображение ясно се вижда
пневматичният мотор
Ролки за механично пиано

Механичното пиано, наричано още пианола, е самосвирещо пиано, работещо чрез пневматичен или електромеханичен механизъм. Пианото функционира с помощта на ролки перфохартия, които съдържат информация, необходима за изпълнението на желаното музикално произведение.

Продажбите на механичните пиана се увеличават паралелно с тези на масово произвежданите пиана за дома през късния XIX и ранния XX век. Те достигат своя пик през 1924 година, но скоро усъвършенствания фонограф измества механичното пиано. Появата на радиото допълнително засенчва популярността на пианото, а през 1929 година, годината на най-мащабната икономическа криза, производството фактически е спряно.[1]

Сравнение с други видове пиана[редактиране | edit source]

Механичното пиано не е нито електрическо, нито електронно, нито дигитално пиано. Разликата между тези инструменти се състои в звукоизвличането. Механичното пиано е акустично пиано, при което звукът е възпроизведен механично, но без намесата на електрически или електронни компоненти.

В културата[редактиране | edit source]

Механичното пиано е част от сюжетната линия на романи и филми:

Фигурира в разказа на Уилям ПортърПиано без пиано“ и книгата „Сто години самота“ на Габриел Маркес. Споменато е и в песента на Марлене Дитрих „Ich bin die fesche lola“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Роел, Харви (1973). Player Piano Treasury. Vestal Press. стр. 316. ISBN 0-911572-00-7.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Player piano“ в Уикипедия на английски (автори).