Мехмед Акиф паша Арнавуд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехмед Акиф паша Арнавуд
Kalkandelenli Mehmed Akif Paşa Arnavud
османски администратор
Akif Mehmed Paşa.jpg
Роден
Починал
1894 г. (72 г.)

Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (на турски: Mehmed Akif Paşa Arnavud Kalkandelenli) е османски офицер и чиновник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1822 г.[2] в северозападния македонски град Тетово (на турски Калканделен) и по произход е албанец, затова и носи прякорите Арнавуд (албанец) и Калканделенли (тетовец). Потомък е на Евзи паша и Айрадин паша.[3] Завършва начално образование в Тетово, след това учи в Цариград и става мютесариф в Скопие.

От септември до ноември 1858 година е управител на Босненския еялет.[4]

Валийство в Солун[редактиране | редактиране на кода]

Валия е в Солун е от януари 1860 до януари 1865 г. и от юни 1867 до февруари 1869 г.[5] При второто си управление в Солун започва издаването на вилаетския вестник „Солун“, който излиза на четири езика – турски, гръцки, ладински и български. Акиф паша не се поддава на гръцкия аргумент да не се използва българския език, тъй като в Македония имало само българогласни гърци, и в политиката си се отнася благосклонно към българските дела. Сближава се със Стефан Салгънджиев, който учи сина му на български език и е редактор на българската секция в „Солун“.[6]

През февруари 1869 година Акиф паша става управител на Дунавския вилает и остава в Русе до октомври 1870 г.[7]

След Русе отново става валия в Сараево и управлява Босненския вилает от април (или януари[1]) до септември 1871 г.[4]

От април до май 1873 година е валия на Призренския вилает.[2] От май до септември същата година е за трети път управител на Солун,[5] а от ноември (или декември[1]) 1873 до април (или март[1]) 1874 година за трети път е валия в Сараево.[4]

От март 1874 до юни 1875 година е министър на правосъдието.[1]

От юли до ноември 1875 г. е валия в Янина.[5]

Валийство в Одрин и Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]

От март до септември 1876 година е валия на Одринския вилает, където го заварва избухването на Априлското въстание.[1] Още преди избухването на въстанието Акиф паша изпраща в Цариград писмени предупреждения до Високата порта, че в България върви подготовка за въстание, и иска изпращането на войски, но Портата не обръща внимание на тези искания. Вече назначен за валия в Одрин, докато е още в Цариград Акиф паша прави постъпки пред военния министър Риза паша и иска войски, но получава отговор: „Засега не е необходимо да се изпращат там войски. Обмислят се мерки за в случай на някое произшествие.“ По-късно разговаря с Махмуд Недим паша и отново настоява да се изпратят войски в Одрин, но получава отговор: „Вие идете, след това ще мислим за необходимото, което трябва да се направи“.

След пристигането си в Одрин, получава нови сведения за готвеното въстание и изпраща до Високата порта ново настояване бъдат изпратени войски, но сигналът е просто препратен до военното министерство (сераскерата).[8] При избухванео на въстанието Акиф паша мобилизира войските във вилаета.

След потушаването на въстанието Акиф паша е обвиняван в жестокости. Генерал Кяни паша, професор и парижки възпитаник, изпратен като държавен инспектор да анкетира дейността на извънредните съдилища в българските земи, обвинява Акиф паша в „див стремеж за изтребление на българите“.[8] По предложение на Акиф паша Ахмед ага Барутанлията е повишен в чин майор и награден с орден „Меджидие“.[9]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

От април 1877 до февруари 1878 година е валия на Багдадския вилает.[10] От юни 1878 до март 1881 година е валия на Кония.[1]

От май до ноември 1882 и от декември 1882 до септември 1885 година е председател на Държавния съвет.[1][11]

От февруари 1886 до декември 1893 година е валия на Островния вилает.[5][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 90.
  2. а б в World Statesmen – Kosovo
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 191.
  4. а б в World Statesmen – Bosnia
  5. а б в г World Statesmen – Greece
  6. Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 24 – 25.
  7. World Statesmen – Bulgaria
  8. а б Шишманов, Димитър. Зад Високата порта, Наука и изкуство, София, 1994.
  9. Балкански, Тодор. Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите, Ономастична просопография, ИК „Знак 94“, Велико Търново, 1997, стр. 226.
  10. World Statesmen – Iraq
  11. Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 25.
Кани Мехмед паша босненски валия
(18 септември 1858 – 18 ноември 1858)
Кани Мехмед паша
Исмаил Рахми паша Тепеделенлизаде солунски валия
(януари 1860 – януари 1865)
Хюсеин Хюсню паша
Ахмед Ала бей солунски валия
(юни 1867 – февруари 1869)
Мехмед Сабри паша
Мехмед Сабри паша дунавски валия
(17 март 1869 – 1 февруари 1871)
Кючюк Омер Февзи паша
Сафвет паша Татар босненски валия
(27 април 1871 – 10 септември 1871)
Мехмед Асим паша
Абдураман Нуредин паша призренски валия
(април 1873 – май 1873)
Хюсеин Хюсню паша
Кючюк Омер Февзи паша солунски валия
(май 1873 – септември 1873)
Ахмед Мидхад Шефик паша
Мустафа Асим паша босненски валия
(27 ноември 1873 – 6 април 1874)
Дервиш Ибрахим паша
Мехмед Хуршид паша правосъден министър
(март 1874 – юни 1875)
Ахмед Арифи паша
Ахмед Джевдет паша янински валия
(юли 1875 – ноември 1875)
Хюсеин Хюсню паша
Мехмед Назиф паша одрински валия
(март 1876 – септември 1876)
?
Абдурахман Нуредин паша багдадски валия
(април 1877 – февруари 1878)
Мехмед Кадри паша
? конийски валия
(юни 1878 – март 1881)
?
Сервер паша председател на Държавния съвет
(8 май 1882 – 30 ноември 1882)
Ахмед Арифи паша
Ахмед Арифи паша председател на Държавния съвет
(2 декември 1882 – 25 септември 1885)
Ахмед Арифи паша
Абдулах Галиб паша островен валия
(февруари 1886 – декември 1893)
Абидин паша Дино Превезели
     Портал „Македония“         Портал „Македония