Мехурчеста камера

Мехурчеста камера (на английски: bubble chamber), е детектор на елементарни частици, използван за регистрация на йонизираща радиация, чието действие се дължи на кипенето на прегрята течност по траекторията на частицата. Създадена е през 1952 г. от Доналд Глейзър, американски физик, за което е удостоен с Нобелова награда за физика за 1960 г. По-късно Луис Алварес я усъвършенствува като използва като работна течност водород, а за обработка на стотиците хиляди фотографии прилага за първи път компютър.

В най-проста форма камерата представлява херметически затворен съд, пълен с течност, поддържана близо до температурата на кипене. При рязко намаляване на налягането течността се „прегрява“. Ако в този момент в нея попадне йонизираща частица, нейната траектория се визуализира като верига от мехурчета пара и може да бъде фотографирана.

Като работна течност най-често се използват течен водород и деутерий (криогенни мехурчести камери), а също така пропан, различни фреони, ксенон, смес от ксенон и пропан. Прегряването на течността се постига чрез бързо намаляване на налягането, при което температурата на кипене става по-ниска от текущата темпертура.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Камера на Уилсън

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пузырковая камера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.