Мечковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мечковец
Връх Мечковец. Източник: ДА „Архиви“
Връх Мечковец. Източник: ДА „Архиви“
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.9° с. ш. 25.296° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Хасково, област Пловдив, област Кърджали)
Част от Родопи
(Източни Родопи)
Най-висок връх Мечковец 859,3 m

Мечковец е планински рид в крайните северозападни части на Източните Родопи, на територията на области Хасково, Пловдив и Кърджали. Известен е и с името Айдаа или Аида[1], буквално от турски Мечата планина.

Ридът има форма на изпъкнала на югоизток дъга с дължина около 15 км и ширина 4 – 5 км. Простира се между долините на реките Банска на северозапад и Харманлийска на югоизток (десни притоци на Марица), които го отделят съответно от ридовете Драгойна и Чуката. На югозапад достига до седловината Китката (735 м), която го свързва с Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. На север и североизток склоновете му постепенно затъват в Хасковската хълмиста област.

Има заравнено било, което на изток и североизток се разчленява и понижава от 700 – 800 м до 600 – 500 м. Най-високата му точка е едноименният връх Мечковец (Аида, 859,3 м), разположен в централната му част [2]. Изграден е изцяло от вулкански скали – риолити, андезити, латити, туфи и туфити, на базата на които са установени полиметални орудявания без промишлено значение в района на село Сърница. В източното му подножие, при село Минерални бани бликат топли минерални извори. Покрит е с редки широколистни гори и храсти. Развито горско стопанство.

В подножията и склоновета на рида са разположени 7 села: Брястово, Душка, Минерални бани, Ночево, Спахиево, Сусам и Сърница.

В рида са изградени две хижи: „Аида“ и „Буково“. На връх Мечковец е разположена РРТС Аида, станцията е собственост на БТК и служи предимно за радиорелейни връзки. Оттук се излъчват програмите на редица радиа[3]. В долината на река Душковица (десен приток на Банска река) е открит интересен тракийски скален комплекс.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 143.
  2. Родопи. Обща информация
  3. Радио в Хасково