Миас (река)

Миас
	Миас
	Река Миас в град Челябинск
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Република Башкортостан; Челябинска област; Курганска област
Дължина	658 km
Водосб. басейн	21 800 km²
Отток	15,4 (на 24 km от устието) m³/s
Начало
Място	хр. Нурали; Южен Урал; Република Башкортостан
Координати	54°46′13.08″ с. ш. 59°37′38.28″ и. д. / 54.7703° с. ш. 59.6273° и. д.
Надм. височина	535 m
Устие
Място	Исет → Тобол → Иртиш → Об → Карско море
Координати	56°05′38.76″ с. ш. 64°30′03.24″ и. д. / 56.0941° с. ш. 64.5009° и. д. Координати: 56°05′38.76″ с. ш. 64°30′03.24″ и. д. / 56.0941° с. ш. 64.5009° и. д.
Надм. височина	64 m
	Миас в Общомедия

Миас (на руски: Миасс) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, десен приток на Исет (от басейна на Тобол, Иртиш и Об), протичаща на територията на Република Башкортостан, Челябинска и Курганска област, с дължина 658 km, която ѝ отрежда 109-о място по дължина сред реките на Русия.

Река Миас води началото си от източния склон на хребета Нурали в Южен Урал, на 535 m н.в., на 7 km северозападно от село Старобайрамгулово, Република Башкортостан. След това реката тече в северна посока, покрай източния склон на Илменския хребет на Южен Урал, като навлиза в Челябинска област, минава през град Миас и източно от град Карабаш излива водите си в северозападния ъгъл на голямото Аргазинско водохранилище. Тук реката остро завива на юг-югоизток, изтича от югоизточния ъгъл на водохранилището и в тясна долина със стръмни склонове продължава на югоизток и изток. Минава през центъра на град Челябинск от юг на север, отново завива на изток и навлиза в югозападната част на Западносибирската равнина – най-южната част на обширната Туринска равнина. Тук долината ѝ значително се разширява, появява се широка заливна тераса, в която Миас силно меандрира. Влива се отдясно в река Исет (ляв приток на Тобол, от басейна на Иртиш и Об) при неговия 218 km, на 64 m н.в., при село Кондинское, Курганска област.

Водосборният басейн на река Миас обхваща площ от 21,8 хил. km², което представлява 37,01% от водосборния басейн на река Исет и включва части от Република Башкортостан, Курганска и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на север – водосборния басейн на река Теча и други по-малки десни притоци на Исет;
на югоизток и юг – водосборните басейни на река Уй и други по-малки леви притоци на Тобол;
на запад – водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море;.

Река Миас получава около 20 притока с дължина над 10 km, като най-големи от тях са: Бишкил (десен) и Зюзелга (ляв).

Подхранването на река Миас е предимно снежно с ясно изразено пълноводие през април и май. Среден годишен отток на 24 km от устието 15,4 m³/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява през април

По течението на Миас са разположени множество населени места, в т.ч. 2 града 1 селище от градски тип и 2 села – районни центрове:

Челябинска област – градове: Миас и Челябинск; села общински центрове: Долгодеревенское и Миаское
Курганска област – посьолок Каргаполе (районен център)

В горното течение на Миас, на територията на Челябинска област са изградени три язовира (водохранилища), най-голям от които е Аргазинския язовир (Аргазинско водохранилище). Неговите води, както и водите на най-долния язовир Шершньовски се използват основно за водоснабдяване на милионния град Челябинск. Река Миас, както и река Исет са едни от най-замърсените реки на Русия, поради вливането на замърсени води и химически вещества в тях от множеството промишлени предприятия по източните склонове на Южен Урал.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миас (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.