Мигел Делибес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мигел Делибес
Мигел Делибес, 1998 г.
Мигел Делибес, 1998 г.
Роден 17 октомври 1920 г.
Починал 12 март 2010 г. (89 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Испания Испания
Активен период 1947 – 1998
Жанр драма, исторически роман, пътепис, документалистика
Съпруга Анхелес де Кастро (1946 – 1974)
Деца 7
Подпис Firma de Miguel Delibes.svg
Уебсайт www.fundacionmigueldelibes.es
Мигел Делибес в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мигел Делибес (на испански: English) е испански журналист, редактор и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, пътепис и документалистика. Един от най-значимите писатели в испанската литература след Гражданската война, удостоен с множество награди.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мигел Делибес Сетиен е роден на 17 октомври 1920 г. във Валядолид, Испания. Той е третото от осем деца в сейството на учител и директор на общински търговски колеж. Учи в художествено училище.

През 1938 г., по време на гражданската война, за да се избегне насилствена мобилизация на фронта, постъпва във флота. Като доброволец служи в крайцера „Canarias“, който извършва операции в района на Майорка. Войната обаче ще го засегне силно и ще фигурира после в творбите му.

През 1939 г., в края на войната, той се завръща в родния си град и учи в Търговското училище. След това започва да учи право, а после учи в Училището по изкуства и занаяти във Валядолид, което му помага да подобри артистичните си умения. През 1941 г. започва работа като карикатурист и колумнист, а по-късно и като журналист във вестник „El Norte de Castilla“ във Валядолид.

През 1942 г. получава диплома по търговия от Школата за висши търговски изследвания в Билбао. На следващата година получава катедра по търговско право и започва да преподава в Търговското училище във Валядолид.

На 23 април 1946 г. се жени за Анхелес де Кастро. Има седем деца – Мигел, Ангелес, Герман, Елиса, Хуан, Адолфо, Камино.

След женитбата се насочва към писателската си кариера. Първият му роман „La sombra del ciprés es alargada“ (Сянката на кипариса е дълга) е издаден през 1948 г. Той е високо оценен от критиката и получава наградата „Надал“.

През 1950 г., след епидемия от туберкулоза, е издаден романът му „Пътят“, в който историята е за дете, което изминава пътя на откриването на живота и опита, изправено пред заплахата да напусне провинцията и да отиде в града. Творбата представлява окончателното посвещение на Делибес в следвоенния испански разказ. През 1963 г. книгата е екранизирана от режисьорката Ана Марискал.

През 1952 г. става заместник-редактор на вестник „El Norte de Castilla“, а през 1958 г. негов директор. Остава на поста до 1963 г. когато напуска зареди разногласия с министъра на информацията и туризма. Въпреки сблъсъците с цензурата като ръководител на вестника, успява всяка година да издава по една книга, а 60-те години са най.успешния му период.

През 1964 г. в продължение на шест месеца е гост-професор в катедрата по чужди езици и литература в университета на Мериленд. След завръщането си пише и публикува през 1968 г. романа „Пет часа с Марио“, смятан за негов шедьовър. Историята е за една жена, която цяла нощ бди над трупа на съпруга си, докато изпълнява монолог, пълен със спомени за него.

На 1 февруари 1973 г. е избран за член на Кралската испанска академия. През същата година е избран за член на Испанското общество на Америка.

Голям познавач на фауната и флората на своята географска среда, запален по лова и селския свят, той е знаел как да улови в своите произведения всичко, свързано с Кастилия и лова от гледна точка на градски човек, но който не е загубил връзка с това света.

На 22 ноември 1974 г. съпругата му Анхелес де Кастро почива на 50-годишна възраст, което дълбоко бележи писателя до края на живота му.

На 7 май 1990 г. е удостоен с почетната степен „доктор хонорис кауза“ от университета в Саарланд (Германия). На 30 май 1991 г. получава Националната награда за испанска литература за цялостното му творчество. През 1993 г. е удостоен с наградата „Мигел де Сервантес“.

Последният му роман „El hereje“ (Еретикът) от 1998 г. получава националната награда за литература и бележи края на писателската му кариера.

Мигел Делибес умира от рак на дебелото черво на 12 март 2010 г. във Валядолид. Той е кремиран и погребан в пантеона на прочутите мъже от Валядолид.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • La sombra del ciprés es alargada (1948) – награда „Надал“
  • Aún es de día (1949)
  • El camino (1950)
    Пътят, изд.: „Отечество“, (1985), прев. Лъчезар Мишев
  • Mi idolatrado hijo Sisí (1953)
  • Diario de un cazador (1955) – национална награда за литература
  • Diario de un emigrante (1958)
  • La hoja roja (1959) – награда на фондация „Хуан Март“
  • Las ratas (1962) – награда на критиката
  • Cinco horas con Mario (1966)
    Пет часа с Марио, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Валентина Рафаилова
  • Parábola del náufrago (1969)
  • El príncipe destronado (1973)
  • Las guerras de nuestros antepasados (1975)
    Войните на нашите деди, изд.: „Партиздат“, София (1980), прев. Стефан Савов
  • El disputado voto del señor Cayo (1978)
    За кого ще гласува сеньор Кайо?, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Стефан Савов
  • Los santos inocentes (1981)
  • Cartas de amor de un sexagenario voluptuoso (1983)
  • El tesoro (1985)
  • Madera de héroe (1987) – награда на град Барселона
  • Señora de rojo sobre fondo gris (1991)
  • Diario de un jubilado (1995)
  • El hereje (1998) – национална награда за литература

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • El loco (1953)
  • La partida (1954)
  • Siestas con viento sur (1957) – награда „Фастенрат“
  • Viejas historias de Castilla la Vieja (1964)
  • La mortaja (1970)
  • Tres pájaros de cuenta (1982)
    Любовните писма на един шестнайсетгодишен сладострастник, изд.: „Народна култура“, София (1988), прев. Стефан Савов, Емилия Юлзари (избрани разкази от сборниците му)

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • Un novelista descubre América (1956)
  • Por esos mundos: Sudamérica con escala en las Canarias (1961)
  • Europa: parada y fonda (1963)
  • USA y yo (1966)
  • La primavera de Praga (1968)
  • Dos viajes en automóvil: Suecia y Países Bajos (1982)

Книги за лов[редактиране | редактиране на кода]

  • La caza de la perdiz roja (1963)
  • El libro de la caza menor (1966)
  • Con la escopeta al hombro (1970)
  • La caza de España (1972)
  • Alegrías de la caza (1977)
  • Mis amigas las truchas (1977)
  • Aventuras, venturas y desventuras de un cazador a rabo (1979)
  • Las perdices del domingo (1981)
  • Dos días de caza (1988)
  • El último coto (1992)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 El camino
  • 1968 Pequeño estudio – тв сериал, 1 епизод
  • 1975 Cuentos y leyendas – тв сериал, 1 епизод
  • 1976 Retrato de familia – по романа „Mi idolatrado hijo Sisí
  • 1977 La guerra de papá – по романа „El príncipe destronado
  • 1978 Novela – тв сериал, 5 епизода
  • 1981 Función de noche – документален
  • 1984 Los santos inocentes
  • 1986 El disputado voto del señor Cayo
  • 1988 El tesoro
  • 1990 La sombra del ciprés es alargada
  • 1997 Las ratas
  • 1998 Una pareja perfecta – по романа „Diario de un jubilado

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Miguel Delibes“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Испания“         Портал „Испания