Мизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мала азия-карта от 17-ти век, показваща древна Анатолия, с "мизомакедони" и "витини", живеещи в Мала азия

Мизи или мези е малоазийско тракийско племе или народ, засвидетелстван в Илиада и в по-късни извори. За произхода и посоките на миграциите на мизите са изказани различни научни хипотези. Смята се, че езиково мизите са родствени на фригите.

Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през Бронзовата епоха мизите обитават земите на изток от река Морава и край Дунава, след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до Месопотамия.[1]

Някои автори премат, че хетската експанзия в Югозападна Мала Азия през XIV и първата половина на XIII век пр. Хр. довежда до изселване на местно население към Балканите, включително на част от мизите. След разпада на Хетската държава малоазийските мизи получават отново възможност за самостоятелно развитие.[2]

Херодот пише, че преди Троянската война мизите и тевкрите преминали през Босфора в Европа, покорили всички траки и достигнали до Йонийско море и река Пеней в Гърция (История, 7.20).[3] В „Илиада“ мизите са споменати като съюзници на троянците.

При завоюването на земите около долното течение на р. Дунав през I в. римляните наричат областта Мизия. Предполага се, че те са нарекли областта така заради архаичната слава на малоазийските мизи като отлични воини, известна още от Омир.[4] С образуването на римска провинция Мизия наименованието мизи се разпростира върху нейните жители. Дион Касий пише:

...тези ..., които живеят отсам реката и до земите на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от живеещите наоколо [5]

През Средновековието едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване на българите, е „мизи“ - наред със „скити“, „мирмидонци“ и други. За пръв път това име се появява при Лъв Дякон през втората половина на Х век. В началото на XI век в „Похвално слово” на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар Самуил.[6] В „Историята” на Михаил Аталиат се твърди, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название.[7] Отделни византийски автори наричат мизи и власите[8] или печенегите.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фол, Александър. Етнически произход на населението на Балканския полуостров, в: История на България в четиринадесет тома, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, София 1979, с. 112-113. Различни версии за миграциите на мизите и други народи са коментирани от А. Фол в История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 62-65, 67.
  2. Спиридонов, Тошко. Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието, София 1991, с. 63.
  3. Херодот. История, 7.20
  4. Фол, Александър. История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 85.
  5. Cassius Dio, Historia Romana, LI, 22, 7
  6. Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност, София 1971, с. 340-341
  7. пак там, с. 373
  8. Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.
  9. Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.