Мизийски бук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мизийски бук
Bukva 1.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Бук (Fagus)
вид:Мизийски бук (F. taurica)
Научно наименование
Popl., 1928
[ редактиране ]
Гора от мизийски бук в Черна гора

Мизийският бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca, Fagus × taurica), известен още като кримски бук и балкански бук, е вид бук. Смята се, че е хибрид между източен бук (Fagus orientalis) и обикновен бук (Fagus sylvatica)[1], но връзките между евразийските букове все още не са изяснени и може да се окаже по-близък до източния вид.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Названието „мизийски“ произлиза от района, в който е разпространен – Мизия (на латински: Moesia, чете се „моисиа“).

Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]

Мизийският бук е разпространени почти в цяла България, главно в по-ниските части на северните склонове в района на Предбалкана и други части на страната. Гори от мизийски бук се срещат в Стара планина, Предбалкан, Родопите, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Беласица, Влахина, Конявска, Средна гора и Пирин, до около 1000 (1300) м надм. вис. В Дунавската равнина и Предбалкана отделни фрагменти слизат и до около 100 м надм. височина.[3]

Резерват „Букака“ заемащ площ от 64 хектара в централната част на природен парт „Шуменско плато“ е горски масив обявен за опазване на съществуващата над стогодишна букова гора съставена от вида мизийски бук.

В повечето случаи мизийският бук образува монодоминантни фитоценози. В тревната покривка напролет обилно се срещат пролетни, предимно луковични растения – обикновен синчец (Scilla bifolia), кучешки зъб (Erythronium denscanis), Isopyrum thalictroides, лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides), гълъбови очички (Anemone hepatica) и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Checklist of Selected Plant Families. //
  2. Unexpected presence of Fagus orientalis complex in Italy as inferred from 45,000-year-old DNA pollen samples from Venice lagoon. // BMC Evolutionary Biology 7 (Suppl 2). 2007. DOI:10.1186/1471-2148-7-S2-S6. с. 1 – 13.
  3. Разпространение