Микалоюс Чурльонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микалоюс Чурльонис
Mikalojus Konstantinas Čiurlionis
литовски художник и композитор
Mikalojus Konstantinas Čiurlionis photo portrait.jpg
Роден
Починал
10 април 1911 г. (35 г.)

Националност Флаг на Литва Литва
Кариера в изкуството
Стил символизъм
ар нуво
Академия Художествена академия във Варшава
Учители Ян Каузик
Казимир Стабровски
Направление живопис
Период 1905—1911
Музикална кариера
Стил класическа музика
Семейство
Съпруга София Кимантайте
Деца Дануте Чурльонис

Уебсайт ciurlionis.eu
Микалоюс Чурльонис в Общомедия

Микалоюс Чурльонис (на литовски Mikalojus Konstantinas Čiurlionis, на руски Микалооюс Константиинас Чюрлёнис) е литовски художник и композитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в музикално семейство, баща му е органист в селото, където прекарва и детството си – Варена. При баща си малкият Микалоюс получава първите си уроци по музика, както и първоначалните си познания за органа. След като проявява склонност към музиката, бива записан в музикалната школа на княз Михаил Ногински в Плунга (1889 – 1893). Там и започва по-сериозната му музикална кариера. По препоръка на княза Чурльонис постъпва във Варшавския музикален институт (1894 – 1899). Оттогава датират и първите му по-сериозни композиционни опити (поемата „В гората“). Скоро след дипломирането си Чурльонис заминава за Лайпциг, където учи в реномираната местна консерватория (1901 – 1902). Обучението му в този световен музикален център е прекъснато поради смъртта на неговия покровител, княз Ногински, и младият музикант се премества във Варшава, където започва да изучава изобразително изкуство. През 1903 рисува първата си по-сериозна творба – „Музиката на гората“. Именно във Варшава той излага и първите си изобразителни творби (1905), а през следващата година негови творби участват в сборна изложба в Санкт Петербург.

Чурльонис със съпругата си София.

През 1908 година сключва брак със София Киментайте, същата година се премества да живее в Санкт Петербург. Този период е твърде тежък за него, тъй като в столицата няма нито приятели, нито пари. Въпреки това Чурльонис прекарва в града няколко години. Там и създава едни от най-значителните си живописни и музикални творби. С течение на времето Чурльонис завързва контакти с изтъкнати художници като Мстислав Добужински, Леон Бакст, Николай Рьорих, Константин Сомов, с помощта на които той успява да се впише в социалния и художествения живот на големия град. Особено важни са контактите и приятелството му с Александър Бенуа и неговия кръжок.

Не така обаче стоят нещата с личния му живот – непривикнала на бедняшкия стил на живот, жена му го напуска (без официално да се разведе с него). В същото време здравето му се влошава, към физическото неразположение се добавят депресия, неувереност и тревожност. Неразбирането от страна на околните допълнително влошава състоянието му. Постепенно започва да отбягва познатите и приятелите си, накрая жена му го прибира в родния Друсининкай.

През 1909 година лекарите официално удостоверяват наличието на душевно заболяване. През следващата година Чурльонис е настанен в клиника за душевно болни, където му забраняват да се занимава с музика и живопис. Прави няколкократни опити за бягство от клиниката. При едно от тях заболява от белодробно възпаление и мозъчен кръвоизлив, което и пряко води до смъртта му.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За краткия си земен път Чурльонис е автор на множество музикални и изобразителни творби. Особено забележимо е влиянието на музиката върху изобразителното му творчество, обратната връзка, разбира се, също е налице, но е предмет на по-специални изследвания.

Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Чурльонис работи с цветове, но е трудно неговото изобразително творчество да бъде определено изцяло като живопис, тъй като, боравейки с палитрата, той твърде често прилага специфично графични похвати като ясно изразен контур, щрих, фактура. Повечето изкуствоведи причисляват творбите му (около 300 на брой, към тенденциите на Ар нуво и Модерн. Творбите на Чурльонис са наситени с орнаментални, декоративни и фолклорни мотиви (литовски, славянски, японски, индийски, древноегипетски и т.н.), но в най-значителните произведения и особено характерен стремежът към изобразително стилизиране на различни музикални форми. Дори самите заглавия (като в циклите „Симфонии“, „Сонати“ и „Фуги“) говорят за това. В тези творби Чурльонис предава графично структурата на отделните музикални форми и техните части – тема, реприза и т.н. Графичността на това предаване на музикалната форма, Чурльонис подчертава с цветове. В същото време има и немалко творби, които са отделени от това пряко влияние на музикалната форма – като цикъла „Зодиак“, „Приказка за кралете“ и др. В цикъла „Сътворението на света“ е постигнат баланс между тежненията да бъде изобразена музиката и чистото изобразително изкуство.

Картини – сонати[редактиране | редактиране на кода]

Картини без ясно изразено влияние на музиката[редактиране | редактиране на кода]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Чурльонис е автор както на оркестрови, така и на камерни и музикален инструмент инструментални творби. Смятан е за основоположник на литовската симфонична музика, но в същото време особено внимание заслужава неговото клавирно творчество. Там Чурльонис успява да изработи изящен и самобитен полифоничен стил, освободен от силни външни влияния, гъвкав и наситен. Докато в оркестровите си творби, както и в кантатите за хор и оркестър личи патосът и стремежът към подражание на по-ранни автори, в клавирното творчество се проявява изтънчен и напълно индивидуален лиризъм. При все това най-често концертно са изпълнявани неговите симфонични и ораториални творби. Чурльонис е автор и на около 60 обработки на литовски народни песни.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Рерих Н. К., Чюрлёнис // Художники жизни. М.: МЦР, 1993, 88 с.
  • Чюрлёните Я. К. Воспоминания о М. К. Чюрлёнисе. Пер. с литов. Вильнюс, 1975.
  • Ландсбергис В. В. Творчество Чюрлёниса. 2-е изд. Л., 1975.
  • Venclova A. М. К. Čiurlionis. Vilnius, 1961.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]