Микенски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Микенският език е най-старата форма на гръцкия език, който се говори в континенталната част на Гърция и Крит през век 16-ти до 11 век пр.н.е.. Повечето от надписите и намерена керамика са в Кносос и Пилос. Диалектът е известен като микенски тогава, защото първите образци са били открити в двореца в Микена и са свързани с Микенската цивилизация.

Правопис[редактиране | edit source]

Микенският език е запазен в Линеар Б, който се състои от около 200 сричкообразуващи знаци и логограми. По същество, ограничен е броят на сричкообразуващите знаци, които трябва да представляват много по-голям брой на произведените срички, по-добре представени фонетично с буквите от азбуката.

Външни препратки[редактиране | edit source]