Микра Санда
Тази статия е за селото в Берско. За селото във Воденско вижте Църковяни.
|
Микра Санда Μικρά Σάντα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Микра Санда  Микра Санда  Микра Санда |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 760 m |
| Население | 32 души (2011 г.) |
Микра Санда или Църковяни (на гръцки: Μικρά Σάντα, до 1926 Τσερκόβιαννη, Церковяни[1]) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Микра Санда е разположено на 760 m надморска височина в южните склонове на Каракамен (Вермио), над пролома на река Бистрица (Алиакмонас), на 20 километра южно от град Бер (Верия).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година.[2]
В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Чарковиан като влашко село с 50 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[3]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Царковиянъ (Царовчанъ) живеят 300 власи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църковян (Царовчан) (Tzarkovian Tzarovtchan) има 240 власи.[5]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Църковяни остава в Гърция. Селото не фигурира в преброяванията от 1913 и 1920 година. В 1922 година в селото е обновено, като в него са заселени гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Микри Санда.[2] В 1928 година Църковяни е бежанско селище с 57 бежански семейства и 226 жители бежанци.[7]
Селото пострадва силно през Втората световна и през Гражданската война.[2]
Населението се занимава със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 211[2] | 234[2] | 76[2] | 77[2] | 71[2] | 37[2] | 122[2] | 44 | 32 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „