Микра Санда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Берско. За селото във Воденско вижте Църковяни.

Микра Санда
Μικρά Σάντα
— село —
Гърция
40.4003° с. ш. 22.1528° и. д.
Микра Санда
Централна Македония
40.4003° с. ш. 22.1528° и. д.
Микра Санда
Берско
40.4003° с. ш. 22.1528° и. д.
Микра Санда
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Каракамен
Надм. височина 760 m
Население 32 души (2011 г.)

Микра Санда или Църковяни (на гръцки: Μικρά Σάντα, до 1926 Τσερκόβιαννη, Церковяни[1]) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Микра Санда е разположено на 760 m надморска височина в южните склонове на Каракамен (Вермио), над пролома на река Бистрица (Алиакмонас), на 20 километра южно от град Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година.[2]

В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Чарковиан като влашко село с 50 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Царковиянъ (Царовчанъ) живеят 300 власи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църковян (Царовчан) (Tzarkovian Tzarovtchan) има 240 власи.[5]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Църковяни остава в Гърция. Селото не фигурира в преброяванията от 1913 и 1920 година. В 1922 година в селото е обновено, като в него са заселени гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Микри Санда.[2] В 1928 година Църковяни е бежанско селище с 57 бежански семейства и 226 жители бежанци.[7]

Селото пострадва силно през Втората световна и през Гражданската война.[2]

Населението се занимава със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 211[2] 234[2] 76[2] 77[2] 71[2] 37[2] 122[2] 44 32

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
  6. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония