Микре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микре
Общи данни
Население 155 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 59,684 km²
Надм. височина 400 – 800 m
Пощ. код 5572
Тел. код 06932
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 48060
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ)

Мѝкре е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на два три хълма, а зад тях са предбалкански ридове. Главен път Е772 (София – Варна) минава на 1 km под селото. Има бензиностанция на Shell с ресторант и кафета. На север има равнинно-хълмисти райони и ливади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според устните предания за името на селото то е създадено от баба Микра в средата на XVIII век. Според Васил Миков името Микре е типичен гръцки топоним, означаващ "малък" и вероятно сочещ средновековна история на селището. В района на селото вероятно е имало антично тракийско селище, за-което се съди по двете тракийски могили на изток и запад от Микре. Западната могила е разрушена при направата на микроязовирна стена.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Микре се счита за селище с туристически потенциал. Горният край на селото към възвишенията е със стръмни скатове, много подходящи за ски писти с над километър дължина. Добрата надморска височина (400-800 m) гарантира продължителни подходящи температури за зимни спортове. Селото е в непосредствена близост до главен път с живописна природа, чудесна възможност за неголям локален курорт с отлично стратегическо разположение.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма „Вси Светии“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.