Микре
Микре | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 125 души[1] (15 септември 2022 г.) 2,11 души/km² |
Землище | 59,684 km² |
Надм. височина | 368 m |
Пощ. код | 5572 |
Тел. код | 06932 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 48060 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Угърчин Станимир Петков (ГЕРБ) |
Микре в Общомедия |
Мѝкре е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на два три хълма, а зад тях са предбалкански ридове. Главен път Е772 (София – Варна) минава на 1 km под селото. Има бензиностанция на Shell с ресторант и кафета. На север има равнинно-хълмисти райони и ливади.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според устните предания за името на селото то е създадено от баба Микра в средата на XVIII век. Според Васил Миков името Микре е типичен гръцки топоним, означаващ „малък“ и вероятно сочещ средновековна история на селището. В района на селото вероятно е имало антично тракийско селище, за което се съди по двете тракийски могили на изток и запад от Микре. Западната могила е разрушена при направата на микроязовирна стена.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Микре се счита за селище с туристически потенциал. Горният край на селото към възвишенията е със стръмни скатове, много подходящи за ски писти с над километър дължина. Добрата надморска височина (400-800 m) гарантира продължителни подходящи температури за зимни спортове. Селото е в непосредствена близост до главен път с живописна природа, чудесна възможност за неголям локален курорт с отлично стратегическо разположение.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Иконостасът на храма „Вси Светии“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Гриша Ганчев
- Ангел Бончев
- Йордан Маринов
- Васил Попов – Героя (Доктора) (1899 – 1927)
- проф. инж. Петър Петров – ВиК
- проф. д-р на техн. науки инж. Илия Гаджалски – мелиоратор
- к.т.н. инж. Петко Петков – ВиК
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
|