Микрево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микрево
Общи данни
Население 2296 души[1] (15 юни 2022 г.)
126 души/km²
Землище 18 218±0 km²
Надм. височина 130 m
Пощ. код 2826
Тел. код 07434
МПС код Е
ЕКАТТЕ 49686
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ОЗ)
Кметство
   кмет
Микрево
Иван Божинов
(РЗС)

Мѝкрево е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград.

По Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Османската империя. В България то е според Букурещкия мирен договор от 1913 г.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Микрево се намира на около 44 km южно от областния център Благоевград, около 1,5 km юг-югозападно от общинския център Струмяни и около 10 km северозападно от град Сандански. Разположено е в североизточната част на Санданско-Петричката котловина, в югоизточните подножия на Малешевска планина, край десния (западния) бряг на река Струма при вливането в нея на притока ѝ Цапаревска река, която протича през селото и го дели на Горна махала и Долна махала. Климатът е континентално-средиземноморски[3], почвите в землището са преобладаващо наносни и делувиални[4].[2] Надморската височина в центъра на селото е около 139 m, на запад нараства до около 180 m, а общият наклон е на изток към река Струма.

През Микрево минава третокласният републикански път III-1008, водещ на североизток към връзка с минаващата покрай селото автомагистрала „Струма“, връзка по-нататък отвъд река Струма с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79) и село Струмяни, а на югозапад – през село Раздол към село Клепало. Този път се пресича в Микрево от третокласния републикански път III-1082, който на юг води през селата Вълково, Струма, Лебница и Рибник до връзка с третокласния републикански път III-108, а на север минава през селата Горна Крушица и Сливница, пресича река Струма и източно от нея в град Кресна се свързва с първокласния републикански път I-1 (Е79).

Землището на село Микрево граничи със землищата на: село Каменица на север; село Илинденци на изток; село Драката на юг; село Палат на юг; село Велющец на югозапад; село Седелец на югозапад; село Кърпелево на запад.

В землището на Микрево има два микроязовира.[5]

В селото има шивашки цехове, 2 БЦК цеха, оранжерии, магазини за хранителни и други стоки и горско стопанство.

Населението на село Микрево, наброявало 617 души (местно население) при преброяването към 1934 г.[6], към 1992 г. наброява 2254 души и към 2020 г. – 2173 души (по текущата демографска статистика за населението).[7]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 2228 лица, за 1306 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 89 – към „ромска“, за 54 – към „други“, за „турска“ и за „не се самоопределят“ не са посочени данни и 771 – „не отговорили“.[8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ (2008). Състав от района на Лесковац, Сърбия

В югозападния край на селото и югозападно от него в местността Връчвите има останки от късноантично селище и некропол. Северозападно от селото са останките от късноантичната крепост Горно Градище.[9] В нея в 1996 година е разкрита Микревската базилика (Долно Градище).[10]

През XIX век Микрево е малко село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село с 16 домакинства и 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи.[11]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в Микрово живеят 112 души българи християни.[12]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[13]

Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война. Има тунели, които водят до съседните села Струмяни и Каменица, където хората са се криели от атаките. Дори тунелът към Струмяни минава под р. Струма. След края на войната тунелите били зазидани.

Микрево нараства след миграцията на жителите на село Горно Решково и голяма част от жителите на Село Палат. След присъединяването на областта към България в 1912 година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в Малешевията и така селото добива сегашния си вид.

През периода 1970 – 1991 г. Микрево е квартал на село Струмяни.[2][14][15]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Микрево към 2022 г. е център на кметство Микрево.[16][17]

В село Микрево към 2022 г. има:

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ се провежда ежегодно през октомври от 2003 г.

Също така на 2 май микревци се качват на Решково, където правят курбан край параклис. Задължително се организира превоз.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Микрево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2804, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. География. Географски речник К Континентално-средиземноморски климат.
  4. География. Географски речник Д ДЕЛУВИАЛНИ (ПРОЛУВИАЛНИ) ПОЧВИ, колувисоли, colluvisols по ФАО (Food and Agriculture Organization)
  5. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири, село Микрево; към 2022 г.
  6. Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството, преброяване на 31 декемврий 1934, стр. 62 (43)
  7. Справка за населението на с. Микрево, общ. Струмяни, обл. Благоевград
  8. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Микрево, община Струмяни
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 572.
  10. в местността -Градището - с. Микрево  Базилика в м. Долно Градище – с. Микрево. // Свети места. Посетен на 28 януари 2017.
  11. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142-143.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  13. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
  14. Справка за с. Микрево, общ. Струмяни, обл. Благоевград към 24.11.1970 г. Закриване при сливане.
  15. Справка за с. Микрево, общ. Струмяни, обл. Благоевград към 26.08.1991 г. Възстановяване при отделяне.
  16. Справка за събитията за кметство Микрево
  17. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Благоевград, кметство Микрево
  18. Детайлна информация за читалище „Братя Миладинови – 1936“, село Микрево, община Струмяни, област Благоевград
  19. Информационна карта за 2021 г., читалище „Братя Миладинови – 1936“, село Микрево, община Струмяни, област Благоевград
  20. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, средно училище „Свети Паисий Хилендарски“, село Микрево, община Струмяни, област Благоевград
  21. Български пощи, Пощенски станции, област Благоевград, 2826 Микрево

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Географска карта – Беласица и Огражден
  • Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-095 Пояснение. Село Микрево не е посочено на топографската карта с името си, защото по времето на създаването на картата то е било присъединено към село Струмяни като негов квартал. От 22 август 1991 г. село Микрево (т.е., цялата дотогавашна територия на Струмяни югозападно от река Струма) е отделено от Струмяни и възстановено като самостоятелно населено място.
     Портал „Македония“         Портал „Македония