Микрево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микрево
Общи данни
Население 2 384 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,218 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2826
Тел. код 07434
МПС код Е
ЕКАТТЕ 49686
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Струмяни
Емил Илиев
(РБ)
Кметство
   - кмет
Микрево
Иван Божинов
(РЗС)
Фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ (2008). Състав от района на Лесковац, Сърбия

Мѝкрево е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Микрево се намира в планински район. Разположено е западно от общинския център с. Струмяни, на юг граничи със селата Драката, Вълково, Палат, на север граничи със с. Каменица, на изток от него се намират селата Струмяни и Илинденци, а западно са разположени планинските села Цапарево, Гореме и др. Отстои на 11 км от град Сандански и на 33 км от граничното село Кулата. Столицата София се намира северно от селото на 145 км.

През Микрево минава Цапаревската река, а го заобикаля р. Струма. Температурата през лятото е достигала до 42-43 градуса, а през зимата - до минус 5-6 градуса. Климатът е приятен за живеене и за отглеждане на животни и земи. В селото има шивашки цехове, 2 БЦК цеха, оранжерии, хранителни магазини и горско стопанство.

История[редактиране | редактиране на кода]

В югозападния край на селото и югозападно от него в местността Връчвите има останки от късноантично селище и некропол. Северозападно от селото са останките от късноантичната крепост Горно Градище[1] В нея в 1996 година е разкрита Микревската базилика (Долно Градище)[2].

През XIX век Микрево е малко село, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 година към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село с 16 домакинства и 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи[3].

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в Микрово живеят 112 души българи християни[4].

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия[5].

Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война. Има тунели, които водят до съседните села Струмяни и Каменица, където хората са се криели от атаките. Дори тунелът към Струмяни минава под р. Струма. След края на войната тунелите били зазидани.

Микрево нараства след миграцията на жителите на село Горно Решково и голяма част от жителите на Село Палат. След присъединяването на областта към България в 1912 година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в Малешевията и така селото добива сегашния си вид.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ се провежда ежегодно през октомври от 2003 г.

Също така на 2 май микревци се качват на Решково, където правят курбан край параклис. Задължително се организира превоз.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Микрево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 572.
  2. в местността -Градището - с. Микрево Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево. // Свети места. Посетен на 2017-01-28.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-143
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 188
  5. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298
     Портал „Македония“         Портал „Македония