Микродържава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петте най-малки независими държави на света по площ: Сан Марино, Тувалу, Науру, Монако и Ватикан
Карта на най-малките държави в света по площ. Много от тях не се считат за микродържави

Микродържава или минидържава е суверенна държава с много малко население или много малка площ (най-често и двете). Терминът не е точно определен в международното право.[1]

Последните опити от 2010 г. да се определят микродържавите се фокусират върху идентифициране на политически субекти с уникални качествени характеристики, свързани с техните географски или демографски ограничения. Според качественото определение, микродържави са съвременни защитени страни, тоест суверенни държави, които са успели едностранно да проявят определени признаци на суверенитет пред по-големите сили в замяна на защита на своята политическа и икономическа жизнеспособност срещу своите географски или демографски ограничения.[2]

Най-малката призната политическа единица за суверенна държава е Ватиканът, където живеят 842 души (към юли 2013 г.) на площ от 44 хектара. Въпреки това, някои учени оспорват квалифицирането на Ватикана като държава, тъй като той не изпълнява „традиционните критерии за държавност“.[3]

Микродържавите се различават от микронациите, които не се считат за суверенни държави. Специалните територии без пълен суверенитет също не се считат за микродържави.

Количествено определение на микродържавите[редактиране | редактиране на кода]

Повечето учени определят микродържавите чрез количествен праг, касаещ или площта[4] или населението.[5] И докато безспорно микродържавите са най-малките независими държави в света, няма консенсус относно каква променлива следва да се използва за определянето на това дали дадена държава е микродържава или не.[1][2]

По площ[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с неморска площ по-малко от 1000 km2[6][7][8][9]
Място Държава Площ (km2) Столица Регион
1 Flag of the Vatican City.svg Ватикан 0,44 Ватикан Европа
2 Flag of Monaco.svg Монако 2,02 Монако Европа
3 Flag of Nauru.svg Науру 21 Ярен Океания
4 Flag of Tuvalu.svg Тувалу 26 Фунафути Океания
5 Flag of San Marino.svg Сан Марино 61 Сан Марино Европа
6 Flag of Liechtenstein.svg Лихтенщайн 160 Вадуц Европа
7 Flag of the Marshall Islands.svg Маршалови острови 181 Маджуро Океания
8 Flag of Saint Kitts and Nevis.svg Сейнт Китс и Невис 261 Бастер Карибски регион
9 Flag of Maldives.svg Малдиви 298 Мале АзияИндийски океан
10 Flag of Malta.svg Малта 316 Валета ЕвропаСредиземно море
11 Flag of Grenada.svg Гренада 344 Сейнт Джорджис Карибски регион
12 Flag of Saint Vincent and the Grenadines.svg Сейнт Винсент и Гренадини 389 Кингстаун Карибски регион
13 Flag of Barbados.svg Барбадос 430 Бриджтаун Карибски регион
14 Flag of Antigua and Barbuda.svg Антигуа и Барбуда 443 Сейнт Джонс Карибски регион
15 Flag of Seychelles.svg Сейшелски острови 455 Виктория АфрикаИндийски океан
16 Flag of Palau.svg Палау 459 Нгерулмуд Океания
17 Flag of Andorra.svg Андора 468 Андора ла Веля Европа
18 Flag of Saint Lucia.svg Сейнт Лусия 616 Кастрийс Карибски регион
19 Flag of the Federated States of Micronesia.svg Микронезия 702 Паликир Океания
20 Flag of Singapore.svg Сингапур 714 Сингапур Азия
21 Flag of Tonga.svg Тонга 747 Нукуалофа Океания
22 Flag of Dominica.svg Доминика 751 Розо Карибски регион
23 Flag of Bahrain.svg Бахрейн 765 Манама АзияПерсийски залив
24 Flag of Kiribati.svg Кирибати 811 Тарауа Океания
25 Flag of São Tomé and Príncipe.svg Сао Томе и Принсипи 964 Сао Томе АфрикаАтлантически океан

По население[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с по-малко от 500 000 души[6]
Място Държава Население Гъстота (д/km²) Столица Регион
1 Flag of the Vatican City.svg Ватикан 842 1913,6 Ватикан Европа
2 Flag of Nauru.svg Науру 9488 451,8 Ярен Океания
3 Flag of Tuvalu.svg Тувалу 10 782 414,7 Фунафути Океания
4 Flag of Palau.svg Палау 21 186 46,2 Нгерулмуд Океания
5 Flag of San Marino.svg Сан Марино 32 742 536,8 Сан Марино Европа
6 Flag of Monaco.svg Монако 37 308 18469,3 Монако Европа
7 Flag of Liechtenstein.svg Лихтенщайн 37 313 233,2 Вадуц Европа
8 Flag of Saint Kitts and Nevis.svg Сейнт Китс и Невис 51 538 197,5 Бастер Карибски регион
9 Flag of the Marshall Islands.svg Маршалови острови 70 983 392,2 Маджуро Океания
10 Flag of Dominica.svg Доминика 73 449 97,8 Розо Карибски регион
11 Flag of Andorra.svg Андора 85 458 182,6 Андора ла Веля Европа
12 Flag of Antigua and Barbuda.svg Антигуа и Барбуда 91 295 206,1 Сейнт Джонс Карибски регион
13 Flag of Seychelles.svg Сейшелски острови 91 650 201,4 Виктория Африка – Индийски океан
14 Flag of Saint Vincent and the Grenadines.svg Сейнт Винсент и Гренадини 102 918 264,6 Кингстаун Карибски регион
15 Flag of Kiribati.svg Кирибати 104 488 128,8 Тарауа Океания
16 Flag of the Federated States of Micronesia.svg Микронезия 105 681 150,5 Паликир Океания
17 Flag of Tonga.svg Тонга 106 440 142,5 Нукуалофа Океания
18 Flag of Grenada.svg Гренада 110 152 320,2 Сейнт Джорджис Карибски регион
19 Flag of Saint Lucia.svg Сейнт Лусия 163 362 265,2 Кастрис Карибски регион
20 Flag of São Tomé and Príncipe.svg Сао Томе и Принсипи 190 428 197,5 Сао Томе Африка – Атлантически океан
21 Flag of Samoa.svg Самоа 196 628 69,5 Апия Океания
22 Flag of Vanuatu.svg Вануату 266 937 21,9 Порт Вила Океания
23 Flag of Barbados.svg Барбадос 289 680 673,7 Бриджтаун Карибски регион
24 Flag of Iceland.svg Исландия 317 351 3,1 Рейкявик Европа
25 Flag of the Bahamas.svg Бахамски острови 321 834 23,2 Насау Атлантически океан
26 Flag of Belize.svg Белиз 340 844 14,8 Белмопан Северна Америка
27 Flag of Maldives.svg Малдиви 393 595 1320,8 Мале Азия – Индийски океан
28 Flag of Malta.svg Малта 412 655 1305,9 Валета Европа – Средиземно море
29 Flag of Brunei.svg Бруней 422 675 73,3 Бандар Сери Бегаван Азия

Докато прилагането на прости количествени критерии е достатъчно ясно, то може да бъде считано и за потенциално проблемно. Според някои учени, този подход при определянето на микродържавите страда от проблеми като: непоследователност, произволност, неяснота и невъзможност за смислено изолиране на качествено обособени политически единици.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Warrington, E. (1994). „Lilliputs Revisited“. Asian Journal of Public Administration, 16(1)
  2. а б в Dumienski, Zbigniew. Microstates as Modern Protected States: Towards a New Definition of Micro-Statehood. // . Centre for Small State Studies, 2014. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 7 юни 2014.
  3. Mendelson, M. (1972). „Diminutive States in the United Nations“. The International and Comparative Law Quarterly, 21(4), p. 609 – 630.
  4. Mehmet, O. & Tahiroglu, M., 2002. Growth and equity in microstates: Does size matter in development? International Journal of Social Economics, 29(1/2), p. 152 – 162.
  5. Reid, G.L., 1975. Impact of Very Small Size on the International Behaviour of Microstates (International Studies), SAGE Publications Ltd.
  6. а б CIA – The World Factbook – Rank Order – Population. // CIA. Посетен на 5 юни 2012.
  7. Amstrup, N., 1976. The Perennial Problem of Small States: A Survey of Research Efforts. Cooperation and Conflict, 11(2), p. 163 – 182.
  8. CIA – The World Factbook – Rank Order – Area. // CIA. Посетен на 20 юни 2008.
  9. Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density (pdf). // United Nations Statistics Division, 2008. Посетен на 12 юни 2011.