Микродържава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петте най-малки независими държави на света по площ: Сан Марино, Тувалу, Науру, Монако и Ватикан.
Карта на най-малките държави в света по площ. Много от тях не се считат за микродържави.

Микродържава или минидържава е суверенна държава с много малко население или много малка площ (най-често и двете). Терминът не е точно определен в международното право.[1] Последните опити от 2010 г. да се определят микродържавите се фокусират върху идентифициране на политически субекти с уникални качествени характеристики, свързани с техните географски или демографски ограничения. Според качественото определение, микродържави са съвременни защитени страни, тоест суверенни държави, които са успели едностранно да проявят определени признаци на суверенитет пред по-големите сили в замяна на защита на своята политическа и икономическа жизнеспособност срещу своите географски или демографски ограничения.[2]

Най-малката призната политическа единица за суверенна държава е Ватиканът, където живеят 842 души (към юли 2013 г.) на площ от 44 хектара. Въпреки това, някои учени оспорват квалифицирането на Ватикана като държава, тъй като той не изпълнява „традиционните критерии за държавност“.[3]

Микродържавите се различават от микронациите, които не се считат за суверенни държави. Специалните територии без пълен суверенитет също не се считат за микродържави.

Количествено определение на микродържавите[редактиране | редактиране на кода]

Повечето учени определят микродържавите чрез количествен праг, касаещ или площта[4] или населението.[5] И докато безспорно микродържавите са най-малките независими държави в света, няма консенсус относно каква променлива следва да се използва за определянето на това дали дадена държава е микродържава или не.[1][2]

По площ[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с неморска площ по-малко от 1000 km2[6][7][8][9]
Място Държава Площ (km2) Столица Регион
1   Ватикан 0,44 Ватикан Европа
2  Монако 2,02 Монако Европа
3  Науру 21 Ярен Океания
4  Тувалу 26 Фунафути Океания
5  Сан Марино 61 Сан Марино Европа
6  Лихтенщайн 160 Вадуц Европа
7  Маршалови острови 181 Маджуро Океания
8  Сейнт Китс и Невис 261 Бастер Карибски регион
9  Малдиви 298 Мале АзияИндийски океан
10  Малта 316 Валета ЕвропаСредиземно море
11  Гренада 344 Сейнт Джорджис Карибски регион
12  Сейнт Винсент и Гренадини 389 Кингстаун Карибски регион
13  Барбадос 430 Бриджтаун Карибски регион
14  Антигуа и Барбуда 443 Сейнт Джонс Карибски регион
15  Сейшелски острови 455 Виктория АфрикаИндийски океан
16  Палау 459 Нгерулмуд Океания
17  Андора 468 Андора ла Веля Европа
18  Сейнт Лусия 616 Кастрийс Карибски регион
19 Flag of the Federated States of Micronesia.svg Микронезия 702 Паликир Океания
20  Сингапур 714 Сингапур Азия
21  Тонга 747 Нукуалофа Океания
22  Доминика 751 Розо Карибски регион
23  Бахрейн 765 Манама АзияПерсийски залив
24  Кирибати 811 Тарауа Океания
25  Сао Томе и Принсипи 964 Сао Томе АфрикаАтлантически океан

По население[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с по-малко от 500 000 души[6]
Място Държава Население Гъстота (д/km²) Столица Регион
1   Ватикан 842 1913,6 Ватикан Европа
2  Науру 9488 451,8 Ярен Океания
3  Тувалу 10 782 414,7 Фунафути Океания
4  Палау 21 186 46,2 Нгерулмуд Океания
5  Сан Марино 32 742 536,8 Сан Марино Европа
6  Монако 37 308 18469,3 Монако Европа
7  Лихтенщайн 37 313 233,2 Вадуц Европа
8  Сейнт Китс и Невис 51 538 197,5 Бастер Карибски регион
9  Маршалови острови 70 983 392,2 Маджуро Океания
10  Доминика 73 449 97,8 Розо Карибски регион
11  Андора 85 458 182,6 Андора ла Веля Европа
12  Антигуа и Барбуда 91 295 206,1 Сейнт Джонс Карибски регион
13  Сейшелски острови 91 650 201,4 Виктория Африка – Индийски океан
14  Сейнт Винсент и Гренадини 102 918 264,6 Кингстаун Карибски регион
15  Кирибати 104 488 128,8 Тарауа Океания
16 Flag of the Federated States of Micronesia.svg Микронезия 105 681 150,5 Паликир Океания
17  Тонга 106 440 142,5 Нукуалофа Океания
18  Гренада 110 152 320,2 Сейнт Джорджис Карибски регион
19  Сейнт Лусия 163 362 265,2 Кастрис Карибски регион
20  Сао Томе и Принсипи 190 428 197,5 Сао Томе Африка – Атлантически океан
21  Самоа 196 628 69,5 Апия Океания
22  Вануату 266 937 21,9 Порт Вила Океания
23  Барбадос 289 680 673,7 Бриджтаун Карибски регион
24  Исландия 317 351 3,1 Рейкявик Европа
25  Бахамски острови 321 834 23,2 Насау Атлантически океан
26  Белиз 340 844 14,8 Белмопан Северна Америка
27  Малдиви 393 595 1320,8 Мале Азия – Индийски океан
28  Малта 412 655 1305,9 Валета Европа – Средиземно море
29  Бруней 422 675 73,3 Бандар Сери Бегаван Азия

Докато прилагането на прости количествени критерии е достатъчно ясно, то може да бъде считано и за потенциално проблемно. Според някои учени, този подход при определянето на микродържавите страда от проблеми като: непоследователност, произволност, неяснота и невъзможност за смислено изолиране на качествено обособени политически единици.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Warrington, E. (1994). „Lilliputs Revisited“. Asian Journal of Public Administration, 16(1).
  2. а б в Dumienski, Zbigniew. Microstates as Modern Protected States: Towards a New Definition of Micro-Statehood. // . Centre for Small State Studies, 2014. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 7 юни 2014.
  3. Mendelson, M. (1972). „Diminutive States in the United Nations“. The International and Comparative Law Quarterly, 21(4), p. 609 – 630.
  4. Mehmet, O. & Tahiroglu, M., 2002. Growth and equity in microstates: Does size matter in development? International Journal of Social Economics, 29(1/2), p. 152 – 162.
  5. Reid, G.L., 1975. Impact of Very Small Size on the International Behaviour of Microstates (International Studies), SAGE Publications Ltd.
  6. а б CIA – The World Factbook – Rank Order – Population. // CIA. Посетен на 5 юни 2012.
  7. Amstrup, N., 1976. The Perennial Problem of Small States: A Survey of Research Efforts. Cooperation and Conflict, 11(2), p. 163 – 182.
  8. CIA – The World Factbook – Rank Order – Area. // CIA. Посетен на 20 юни 2008.
  9. Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density (pdf). // United Nations Statistics Division, 2008. Посетен на 12 юни 2011.