Микродържава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петте най-малки независими държави на света по площ: Сан Марино, Тувалу, Науру, Монако и Ватикан.
Карта на най-малките държави в света по площ. Много от тях не се считат за микродържави.

Микродържава или минидържава е суверенна държава с много малко население или много малка площ (най-често и двете). Терминът не е точно определен в международното право.[1] Последните опити от 2010 г. да се определят микродържавите се фокусират върху идентифициране на политически субекти с уникални качествени характеристики, свързани с техните географски или демографски ограничения. Според качественото определение, микродържави са съвременни защитени страни, тоест суверенни държави, които са успели едностранно да проявят определени признаци на суверенитет пред по-големите сили в замяна на защита на своята политическа и икономическа жизнеспособност срещу своите географски или демографски ограничения.[2]

Най-малката призната политическа единица за суверенна държава е Ватиканът, където живеят 842 души (към юли 2013 г.) на площ от 44 хектара. Въпреки това, някои учени оспорват квалифицирането на Ватикана като държава, тъй като той не изпълнява „традиционните критерии за държавност“.[3]

Микродържавите се различават от микронациите, които не се считат за суверенни държави. Специалните територии без пълен суверенитет също не се считат за микродържави.

Количествено определение на микродържавите[редактиране | редактиране на кода]

Повечето учени определят микродържавите чрез количествен праг, касаещ или площта[4] или населението.[5] И докато безспорно микродържавите са най-малките независими държави в света, няма консенсус относно каква променлива следва да се използва за определянето на това дали дадена държава е микродържава или не.[1][2]

По площ[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с неморска площ по-малко от 1000 km2[6][7][8][9]
Място Държава Площ (km2) Столица Регион
1 Флаг на Ватикана Ватикан 0,44 Ватикан Европа
2 Флаг на Монако Монако 2,02 Монако Европа
3 Флаг на Науру Науру 21 Ярен Океания
4 Флаг на Тувалу Тувалу 26 Фунафути Океания
5 Флаг на Сан Марино Сан Марино 61 Сан Марино Европа
6 Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн 160 Вадуц Европа
7 Флаг на Маршалови острови Маршалови острови 181 Маджуро Океания
8 Флаг на Сейнт Китс и Невис Сейнт Китс и Невис 261 Бастер Карибски регион
9 Флаг на Малдиви Малдиви 298 Мале АзияИндийски океан
10 Флаг на Малта Малта 316 Валета ЕвропаСредиземно море
11 Флаг на Гренада Гренада 344 Сейнт Джорджис Карибски регион
12 Флаг на Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Винсент и Гренадини 389 Кингстаун Карибски регион
13 Флаг на Барбадос Барбадос 430 Бриджтаун Карибски регион
14 Флаг на Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда 443 Сейнт Джонс Карибски регион
15 Флаг на Сейшелските острови Сейшели 455 Виктория АфрикаИндийски океан
16 Флаг на Палау Палау 459 Нгерулмуд Океания
17 Флаг на Андора Андора 468 Андора ла Веля Европа
18 Флаг на Сейнт Лусия Сейнт Лусия 616 Кастрийс Карибски регион
19 Флаг на Микронезия Микронезия 702 Паликир Океания
20 Флаг на Сингапур Сингапур 714 Сингапур Азия
21 Флаг на Тонга Тонга 747 Нукуалофа Океания
22 Флаг на Доминика Доминика 751 Розо Карибски регион
23 Флаг на Бахрейн Бахрейн 765 Манама АзияПерсийски залив
24 Флаг на Кирибати Кирибати 811 Тарауа Океания
25 Флаг на Сао Томе и Принсипи Сао Томе и Принсипи 964 Сао Томе АфрикаАтлантически океан

По население[редактиране | редактиране на кода]

Суверенни държави с по-малко от 500 000 души[6]
Място Държава Население Гъстота (д/km²) Столица Регион
1 Флаг на Ватикана Ватикан 842 1913,6 Ватикан Европа
2 Флаг на Науру Науру 9488 451,8 Ярен Океания
3 Флаг на Тувалу Тувалу 10 782 414,7 Фунафути Океания
4 Флаг на Палау Палау 21 186 46,2 Нгерулмуд Океания
5 Флаг на Сан Марино Сан Марино 32 742 536,8 Сан Марино Европа
6 Флаг на Монако Монако 37 308 18469,3 Монако Европа
7 Флаг на Лихтенщайн Лихтенщайн 37 313 233,2 Вадуц Европа
8 Флаг на Сейнт Китс и Невис Сейнт Китс и Невис 51 538 197,5 Бастер Карибски регион
9 Флаг на Маршалови острови Маршалови острови 70 983 392,2 Маджуро Океания
10 Флаг на Доминика Доминика 73 449 97,8 Розо Карибски регион
11 Флаг на Андора Андора 85 458 182,6 Андора ла Веля Европа
12 Флаг на Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда 91 295 206,1 Сейнт Джонс Карибски регион
13 Флаг на Сейшелските острови Сейшели 91 650 201,4 Виктория Африка – Индийски океан
14 Флаг на Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Винсент и Гренадини 102 918 264,6 Кингстаун Карибски регион
15 Флаг на Кирибати Кирибати 104 488 128,8 Тарауа Океания
16 Флаг на Микронезия Микронезия 105 681 150,5 Паликир Океания
17 Флаг на Тонга Тонга 106 440 142,5 Нукуалофа Океания
18 Флаг на Гренада Гренада 110 152 320,2 Сейнт Джорджис Карибски регион
19 Флаг на Сейнт Лусия Сейнт Лусия 163 362 265,2 Кастрис Карибски регион
20 Флаг на Сао Томе и Принсипи Сао Томе и Принсипи 190 428 197,5 Сао Томе Африка – Атлантически океан
21 Флаг на Самоа Самоа 196 628 69,5 Апия Океания
22 Флаг на Вануату Вануату 266 937 21,9 Порт Вила Океания
23 Флаг на Барбадос Барбадос 289 680 673,7 Бриджтаун Карибски регион
24 Флаг на Исландия Исландия 317 351 3,1 Рейкявик Европа
25 Флаг на Бахамски острови Бахамски острови 321 834 23,2 Насау Атлантически океан
26 Флаг на Белиз Белиз 340 844 14,8 Белмопан Северна Америка
27 Флаг на Малдиви Малдиви 393 595 1320,8 Мале Азия – Индийски океан
28 Флаг на Малта Малта 412 655 1305,9 Валета Европа – Средиземно море
29 Флаг на Бруней Бруней 422 675 73,3 Бандар Сери Бегаван Азия

Докато прилагането на прости количествени критерии е достатъчно ясно, то може да бъде считано и за потенциално проблемно. Според някои учени, този подход при определянето на микродържавите страда от проблеми като: непоследователност, произволност, неяснота и невъзможност за смислено изолиране на качествено обособени политически единици.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Warrington, E. (1994). „Lilliputs Revisited“. Asian Journal of Public Administration, 16(1).
  2. а б в Dumienski, Zbigniew. Microstates as Modern Protected States: Towards a New Definition of Micro-Statehood. // . Centre for Small State Studies, 2014. Посетен на 7 юни 2014.
  3. Mendelson, M. (1972). „Diminutive States in the United Nations“. The International and Comparative Law Quarterly, 21(4), p. 609 – 630.
  4. Mehmet, O. & Tahiroglu, M., 2002. Growth and equity in microstates: Does size matter in development? International Journal of Social Economics, 29(1/2), p. 152 – 162.
  5. Reid, G.L., 1975. Impact of Very Small Size on the International Behaviour of Microstates (International Studies), SAGE Publications Ltd.
  6. а б CIA – The World Factbook – Rank Order – Population. // CIA. Посетен на 5 юни 2012.
  7. Amstrup, N., 1976. The Perennial Problem of Small States: A Survey of Research Efforts. Cooperation and Conflict, 11(2), p. 163 – 182.
  8. CIA – The World Factbook – Rank Order – Area. // CIA. Посетен на 20 юни 2008.
  9. Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density (pdf). // United Nations Statistics Division, 2008. Посетен на 12 юни 2011.