Микрокристална целулоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Микрокристалната целулоза (MKЦ) не може да се нарече „нов” продукт, защото тя представлява част от целулозата. Едни от най-важните свойства са: голяма компактност при ниски стойности на налягането при пресоване; ниска ронливост, физиологична инертност. Самото име „микрокристална целулоза” говори, че тя представлява главно целулоза и се получава при контролирана киселинна хидролиза на целулоза. Суровина за производството на микрокристална целулоза е специален вид високо пречистена α-целулоза(1).

МКЦ се произвежда от памучна или дървесна целулоза, чрез киселинна хидролиза. Тя е бяла, без вкус и мирис и е свободна от органични и неорганични замърсявания. Тя е неразтворима във вода, разредени киселини и в повечето органични разтворители (2).

Целулозните прахове са едни от най-важните видове пълнители използвани в таблетките, особено за директна комресия. Хидролизният продукт може да се трансформира в продукт, годен за фармацията използван като пълнител за таблетки или изсушаващи спрейове(3).

Има голям интерес към използването на микрокристална целулоза в промишлености като фармацевтична, вкусовата, козметична и дори в керамичната. Благодарение на химическата си природа, липса на токсичност и голяма хигроскопичност, MKЦ е широко използвна във фармацевтичните препарати и таблетки в комбинация с активни съставки и/или други помощни вещества (4). МКЦ е силно абсорбираща, което се дължи на капилярната структура и порьозността на повърхноста , което позволява да действа като носител на течности и все още да запази пластичните и компресиращи свойства (5). Обработването на целулозните микрофибрили започва с размилането на листове α- целулоза с висока чистота. Така размляната целулоза се поставя във вана с нагрята минерална киселина /2,5 N HCl/, температура равна на 105±1оС в продължение на 15 минути, която хидролизира аморфните области на микрофибрилите, като оставя микрокристалните незасегнати. Целта на този процес е да се разкъсат дългите полимерни вериги. Първоначално киселината, която участва в реакцията, „атакува” структурата на целулозата сравнително бързо. Процесът на хидролиза бързо разкъсва връзките, като успоредно с това, наново се образуват кристализирани структури. Силната киселинна хидролиза разкъсва всички налични връзки и превръща влакното в самостоятелна кристална структура.

Химичните реагенти и онечистванията след края на процеса се отстраняват чрез промиване с вода. Това е и следващият етап в процеса на производство на микрокристална целулоза. Следващата стъпка е дисперсионно сушене(18). То се състои във впръскване на промивна вода през дюзи нагрявани с горещ въздух. Този процес води до производството на частици с желан размер и водно съдържание. Въпреки, че процесът на производство на микрокристална целулоза изглежда сравнително праволинеен, качествата на продукта са свързани с различни негови параметри като температура, налягане, чистота на материалите и възможностите на наличното оборудване. Свойствата на микрокристалната целулоза могат да бъдат контролирани в зависимост и от желаното предназначение на продукта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1.Дипломна работа Васев, Н., Композитни материали на основата на гел съдържащи лигноцелулози, ХТМУ-София, 2009

2. Mariana Laka, Svetlana Chernyavskaya, Microcrystalline cellulose, BioResources 2(3), 583-589. 589

3. Fridrun, P., Piroska, R., Evaluation of the properties of microcrystalline and microfine cellulose powders, International Journal of Pharmaceutics, 91 (1993) 183-193

4. Battista, O. A., Cruz, M. M. and Ferraro, C. F. (1971) Colloidal Microcrystal Polymer Science in Surface and Colloid Science, Vol. 3. Wiley-Interscience. p. 244.

5. Gorinova, N., Atanasov, A., Alexandrova, K., Velkova, R., Kasachka, A., Comparison of agar and microcrystal cellulose as gelling agents for in vitro culture of Nicotiana tabacum stem explants, Institute of Chemical Technology, Department of Biotechnology, 1756 Sofia, Bulgaria