Миланска политехника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Политехнически университет на Милано
Politecnico di Milano
Основаване 29 ноември 1863 г.
Вид държавен
Ректор Феруцио Реста
Преподаватели 1 400
Администрация 1 200
Студенти 42 496
Местоположение Милано, Италия
Цветове Бяло и синьо-сиво
         
Сайт www.polimi.it
Politecnicomilano-logo.svg
Location map Italy Milan.png
45.478° с. ш. 9.2273° и. д.
Местоположение в Милано
Политехнически университет на Милано в Общомедия

Политехническият университет на Милано (на италиански: Politecnico di Milano) е сред най-престижните технически университети не само в Европа, но и в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

Милано от Ренесанса е център на архитектурното инженерство, техническия дизайн. В началото на XIX век в града се развиват предприятия в областта на машинното и строителното инженерство, индустриалната химия и други.

Технически институт[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Бриоши, италиански политик, математик и хидроижненер, заедно с Министерството на образованието в Италия съставя екип и основава Технически институт в Милано на 29 ноември 1863 г. По същото време Бриоши е ректор на Университета в Павия. В началото на създаването си институтът си сътрудничи с политехнически университети от Германия и Швейцария.

В Техническия институт се създават 2 области на образованието: строително и общо инженерство. През следващите години институтът е наричан Brioschi Asylum (в превод "Убежището на Бриоши") от студентите. Първият випуск от дипломирани инженери завършва през 1865 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Кампуси[редактиране | редактиране на кода]

  • Кампус в Комо
  • Кампус в Кремона
  • Кампус в Леко
  • Кампус в Мантона
  • Кампус в Милано Бовиса
  • Кампус в Милано Леонардо
  • Кампус в Пиаченца

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

  • Факултет по архитектура и обществени науки
  • Факултет по цивилна архитектура
  • Факултет по дизайн
  • Факултет по строителство, околна среда и мениджмънт на площите
  • Факултет по индустриално и информационно инженерство
  • Факултет по архитектурно инженерство

Научни департаменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент по аерокосмически технологии
  • Департамент по архитектура и градски технологии
  • Департамент по архитектура, конструктивно инженерство и околна среда
  • Департамент по химия и технология на материалите "Джулио Ната"
  • Департамент по дизайн
  • Департамент по електроника, биоелектроника и информационни системи
  • Департамент по енергетика
  • Департамент по мениджмънт, икономика и индустриално инженерство
  • Департамент по математика "Франческо Бриоши"
  • Департамент по механика
  • Департамент по физика

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

  • Камило Боито – архитект и писател
  • Карло Емилио Гада (1893 – 1973), инженер и писател
  • Амалия Еркони-Финци – аерокосмически машинен инженер, астронавт
  • Джулио Ната – Нобелова награда за химия (1963), инженер-химик
  • Марко Цанузо – архитект и дизайнер
  • Джовани Баттиста Пирели – инженер, политик, бизнесмен, основател на „Пирели
  • Феручио Пицигони – инженер, Златен медал за храброст (1919-1943
  • Клаудио Монета – инженер и актьор
  • Джулиано Цуколи – висш мениджър
  • Енрико Форланини – пионер в авиоинженерството

Източници[редактиране | редактиране на кода]