Миланска политехника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Политехнически университет на Милано
Politecnico di Milano
Основаване 29 ноември 1863 г.
Вид държавен
Ректор Феруцио Реста
Преподаватели 1400
Администрация 1200
Студенти 42 496
Местоположение Милано, Италия
Цветове Бяло и синьо-сиво
         
Сайт www.polimi.it
Politecnicomilano-logo.svg
Location map Italy Milan.png
45.478° с. ш. 9.2273° и. д.
Местоположение в Милано
Политехнически университет на Милано в Общомедия

Политехническият университет на Милано (на италиански: Politecnico di Milano) е сред най-престижните технически университети не само в Европа, но и в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

Милано от Ренесанса е център на архитектурното инженерство, техническия дизайн. В началото на XIX век в града се развиват предприятия в областта на машинното и строителното инженерство, индустриалната химия и други.

Технически институт[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Бриоши, италиански политик, математик и хидроижненер, заедно с Министерството на образованието в Италия съставя екип и основава Технически институт в Милано на 29 ноември 1863 г. По същото време Бриоши е ректор на Университета в Павия. В началото на създаването си институтът си сътрудничи с политехнически университети от Германия и Швейцария.

В Техническия институт се създават 2 области на образованието: строително и общо инженерство. През следващите години институтът е наричан Brioschi Asylum (в превод "Убежището на Бриоши") от студентите. Първият випуск от дипломирани инженери завършва през 1865 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Кампуси[редактиране | редактиране на кода]

  • Кампус в Комо
  • Кампус в Кремона
  • Кампус в Леко
  • Кампус в Мантона
  • Кампус в Милано Бовиса
  • Кампус в Милано Леонардо
  • Кампус в Пиаченца

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

  • Факултет по архитектура и обществени науки
  • Факултет по цивилна архитектура
  • Факултет по дизайн
  • Факултет по строителство, околна среда и мениджмънт на площите
  • Факултет по индустриално и информационно инженерство
  • Факултет по архитектурно инженерство

Научни департаменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент по аерокосмически технологии
  • Департамент по архитектура и градски технологии
  • Департамент по архитектура, конструктивно инженерство и околна среда
  • Департамент по химия и технология на материалите "Джулио Ната"
  • Департамент по дизайн
  • Департамент по електроника, биоелектроника и информационни системи
  • Департамент по енергетика
  • Департамент по мениджмънт, икономика и индустриално инженерство
  • Департамент по математика "Франческо Бриоши"
  • Департамент по механика
  • Департамент по физика

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

  • Камило Боито – архитект и писател
  • Карло Емилио Гада (1893 – 1973), инженер и писател
  • Амалия Еркони-Финци – аерокосмически машинен инженер, астронавт
  • Джулио Ната – Нобелова награда за химия (1963), инженер-химик
  • Марко Цанузо – архитект и дизайнер
  • Джовани Баттиста Пирели – инженер, политик, бизнесмен, основател на „Пирели
  • Феручио Пицигони – инженер, Златен медал за храброст (1919-1943
  • Клаудио Монета – инженер и актьор
  • Джулиано Цуколи – висш мениджър
  • Енрико Форланини – пионер в авиоинженерството

Източници[редактиране | редактиране на кода]