Милан Гюрчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Гюрчинов
Милан Ѓурчинов
литератор от Република Македония

Роден
Починал

Образование Скопски университет
Работил в Скопски университет
Братя/сестри Александър Гюрчинов

Милан Гюрчинов (на македонска литературна норма: Милан Ѓурчинов) е есеист, литературен критик, литературен историк и теоретик от Република Македония. Занимава се предимно с руската книжовност - Чехов, Достоевски и Пастернак.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юли 1928 година в Белград, тогава в Кралство Югославия. По произход е от стружкото село Ябланица и е брат на режисьора Александър Гюрчинов. Завършва славистика Философския факултет на Белградския университет. В 1960 година защитава докторат в Скопския университет, където защитава докторат. Прави следдипломни квалификации в Люблянския университет, в Московския държавен университет и в Парижкия университет.[1]

Работи във Филологическия факултет на Скопския университет, където е шеф на катедрата за славистика. В 1980 година основава и ръководи катедрата за обща сравнителна книжовност. Член е на редакцията на списанието „Разгледи“. Председателства Съвета на Стружките вечери на поезията. На 7 октомври 1988 година е избран за дописен член, а на 21 април 1994 година за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата. Член е на Македонския ПЕН център. От 1956 година е член на Дружеството на писателите на Македония и е един мандат е негов председател. От 2002 година е член на Средиземноморската академия в Неапол. Член е на Президиума на Международния комитет на славистите, като от 2003 до 2008 година е негов председател.[1]

Умира на 24 юли 2018 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Време и израз (1956),
  • Присутности (1963),
  • Македонски писатели (1969),
  • Живо и мртво (1974),
  • Критички сведоштва (1976),
  • Достоевски (1981),
  • Современа македонска книжевност (1984),
  • Проникнувања (1986),
  • Пастернак (1987),
  • Марксизам творештво вредности (1988),
  • Пред прагот на иднината (1991),
  • Заговорници на човечноста (1992),
  • Нова македонска книжевност (1996),
  • Сребрени соништа – Ацо Караманов (1997),
  • Компаративни студии (1998),
  • Освојување на реалноста (2000).

Съставител е на антологии на македонската проза и поезия на италиански, френски, сръбски, турски и други езици. Носител е на наградите „11 октомври“, „Димитър Митрев“, „Златен пръстен“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония