Милан Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Дамянов
български общественик
Роден
1885 г.
Починал
6 октомври 1963 г. (78 г.)

Милан К. Дамянов е български военен и общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Дамянов е роден в западномакедонското село Козица, тогава в Османската империя. През Балканската война служи в щаба на 1 бригада на Македоно-одринското опълчение[1] като адютант на подполковник Николов[2].

След Първата световна война Дамянов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кичевското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[3] В 1918 година е в групата на Павел Шатев, Никола Ризов, Методи Поппандов, които се противопоставят на бързото избиране на Изпълнителен комитет на македонските братства. През 1919 година се включва в Неутрално-обединителната комисия заедно с Владимир Ковачев, Никола Ризов, д-р Н. Иванов, П. Киров, Климент Размов, Христо Татарчев, Методи Поппандов и други.[4] В 1923 година е избран за подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО и неутралните братства. В началото на 1924 година постът му е препотвърден. Скоро след това правителството на Александър Цанков под външен натиск арестува видни дейци на македонското освободително движение срещу което Дамянов и Владимир Кусев протестират лично пред министър-председателя[5]

Скоро след Деветнадесетомайския преврат в началото на 1935 година е предложен от голяма част от македонските емигрантски дейци да влезе във Временния национален комитет, но това не се случва. По-късно става председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества. В 1936 година редактира заедно с Димитър Шалев вестник „Македонски глас“.[6][7] През 1940 година като такъв подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България[8], а през 1941 година участва в разговори с министър-председателя Богдан Филов по въпроси свързани с Македония[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
  2. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война, Народна култура, София, 1993
  3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.27, 84.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122, 154, 157.
  6. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 461.
  7. Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 137.
  8. Илюстрация Илинден, април 1941, година 13, книга 4 (124), стр. 5.
  9. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация, София, 1996, стр.421.
     Портал „Македония“         Портал „Македония