Милан Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Дамянов
български общественик

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Милан К. Дамянов е български военен и общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Дамянов е роден в западномакедонското село Козица, тогава в Османската империя. През Балканската война служи в щаба на 1 бригада на Македоно-одринското опълчение[1] като адютант на подполковник Николов[2].

След Първата световна война Дамянов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кичевското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[3] В 1918 година е в групата на Павел Шатев, Никола Ризов, Методи Поппандов, които се противопоставят на бързото избиране на Изпълнителен комитет на македонските братства. През 1919 година се включва в Неутрално-обединителната комисия заедно с Владимир Ковачев, Никола Ризов, д-р Н. Иванов, П. Киров, Климент Размов, Христо Татарчев, Методи Поппандов и други.[4] В 1923 година е избран за подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО и неутралните братства. В началото на 1924 година постът му е препотвърден. Скоро след това правителството на Александър Цанков под външен натиск арестува видни дейци на македонското освободително движение срещу което Дамянов и Владимир Кусев протестират лично пред министър-председателя[5]

Скоро след Деветнадесетомайския преврат в началото на 1935 година е предложен от голяма част от македонските емигрантски дейци да влезе във Временния национален комитет, но това не се случва. По-късно става председател на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества. В 1936 година редактира заедно с Димитър Шалев вестник „Македонски глас“.[6][7] През 1940 година като такъв подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България,[8] а през 1941 година участва в разговори с министър-председателя Богдан Филов по въпроси свързани с Македония[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198.
  2. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война, Народна култура, София, 1993
  3. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.27, 84.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122, 154, 157.
  6. „Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 461.“, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен 7 март 2016 
  7. Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 137.
  8. Хр., К. Декларацията. // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.
  9. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация, София, 1996, стр.421.
     Портал „Македония“         Портал „Македония