Милан Кангърга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Кангърга
Milan Kangrga
хърватски философ и учен
Milan Kangrga.jpg
Роден
Починал
25 април 2008 г. (84 г.)

Образование Загребски университет
Философия
Регион Западна философия
Школа Школа „Праксис“
Научна дейност
Област Марксизъм
Повлиян Карл Маркс, Фридрих Енгелс

Милан Кангърга (на хърватски: Milan Kangrga) е югославски и хърватски философ, един от водещите мислители на школата „Праксис“, която произхожда от 60-те години на 20 век в Социалистическа федеративна република Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кангърга е роден на 1 май 1923 г. в Загреб, Кралство Югославия. Посещава основно и средно училище в родния си град. През 1950 г. завършва Философския факултет на Загребския университет. След това започва работа в университета като преподаващ асистент в полета на етиката и естетиката. От 1962 до 1964 г. следва в Хайделберг. През 1972 г. става професор и работи като такъв до пенсионирането си през 1993 г.

Кангърга започва конфронтацията си с югославското комунистическо ръководство по време на бакалавърските си изследвания през февруари 1948 г., преди сблъсъка между Йосип Броз Тито и Йосиф Сталин. След това публикува първата си философска статия озаглавена Върху етиката в Студентски лист (Загреб), която бюрократите от Съюза на комунистите на Югославия (СКЮ) намират за провокираща. През 1953 г. Каргънга става член на СКЮ, но на следващата година е изгонен от партията, защото обявява, че се е вдъхновил да бъде комунист от книгите на Мирослав Кърлежа, който по това време все още не е напълно реабилитиран от режима.

През 1964 г. Каргънга заедно с други съмишленици основава списание „Праксис“. Заедно с Руди Супек създава лятната школа в Корчула, която е уникално място за среща на философи от Изтока и Запада в периода 1964 – 1974 г. Около списанието и лятната школа в Корчула придобива форма школата „Праксис“. Определящите характеристики на тази школа са: 1) наблягане на произведенията на младия Маркс (произведенията от ранните години на Карл Маркс); 2) призив за свобода на словото на Изток и на Запад основан на настояването на Маркс за безмилостна социална критика. Милан Кангърга набляга и на творчеството, както и на разбирането, че човешките същества са създатели на очовечена природа.

Докато е критичен към Югославската комунистическа партия, най-вече за това, че не изпълнява самоуправляващия се социализъм, той отхвърля несоциалистическите реакции срещу СФР Югославия, най-известната от които е движението Хърватска пролет.[1]

Милан Кангърга изнася лекции в Бон, Мюнхен, Прага, Будапеща, Москва и Киев наред с други градове. Статиите му се публикуват в Германия, Италия, САЩ, Франция, Испания, Унгария, Чехословакия, Австрия и Мексико. Умира на 25 април 2008 г. в Загреб.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Кангърга публикува 15 книги. Най-важните от които са:

  • The Ethical Problem in Karl Marx's Works (1963)
  • Ethics and Liberty (1966)
  • The Meaning of the Historical (1970)
  • The Man and the World (1975)
  • Ethics or Revolution (1983)
  • Praxis-Time-World (1984)
  • Hegel-Marx: some basic problems of Marxism (1988)
  • The Meaning and the Reality (1989)
  • Smugglers of Own Life (2001)
  • Nationalism or Democracy (2002)
  • Ethics: the basic problems and tendencies (2004)
  • Classical German Idealism (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]