Милан Кундера
Милан Кундера | |
---|---|
![]() Милан Кундера през 1980 г. | |
Роден | 1 април 1929 г. |
Професия | писател |
Националност | ![]() |
Активен период | 1953 – |
Жанр | роман, разказ, есе, драма, стихотворение |
Известни творби | „Шегата“ (1967) „Книга за смеха и забравата“ (1979) „Непосилната лекота на битието“ (1984) |
Награди | Йерусалимска награда (1985) Австрийска държавна награда за европейска литература (1987) Награда на Международния литературен фестивал във Виленица (1992)) Хердерова награда (2000) Чешка държавна награда за литература (2007) |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Милан Кундера в Общомедия |
Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки език, така и на френски език. Най-известни сред тях са Шегата (1967), Книга за смеха и забравата (1979) и Непосилната лекота на битието (1984).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в Бърно. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия „Яначек“ в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.
Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.
През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. През 1981 г. Кундера получава френско гражданство.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Пише първите си стихове на 19-годишна възраст. През 50-те години на ХХ век издава три стихосбирки, от които по-късно се отказва. Публикува първите си разкази в началото на 60-те години, през 1963 г. излиза от печат първият му сборник с разкази „Смешни любови“, последван от „Втора тетрадка смешни любови“ (1965) и „Трета тетрадка смешни любови“ (1968). През 1965 г. дописва романа „Шегата“, който близо две години се чете в ръкопис от приятели и анонимни читатели, а издаден две години по-късно се радва на изключителна популярност. Успехът е свързан и с филмирането на текста през 1968 г. от режисьора Яромил Иреш.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна награда „Клемент Готвалд“ за драматургия (1964)
- Награда на Съюза на писателите на Чехословакия (1968)
- Награда „Медиси“ за най-добър чуждестранен роман, публикуван във Франция (Животът е другаде, 1973)
- Литературна награда „Мондело“ за романа Валс на раздяла (1978)
- Common Wealth Award за цялостно творчество за Книга за смеха и забравата (1981)
- Европейска награда за литература (1982)
- Doctor honoris causa на Мичиганския университет, САЩ (1983)
- Йерусалимска награда за свобода на индивидите в обществото (1985)
- Награда на критиката на Френската академия за Изкуството на романа (1987)
- Международна литературна награда „Нели Закс“ (1987)
- Австрийска държавна награда за европейска литература (1987)
- Рицар на френския Орден на Почетния легион (1990)
- Първа награда за чуждестранна литература на английския всекидневник The Independent (1991)
- Награда на Международния литературен фестивал във Виленица (1992))
- Награда „Ярослав Сайферт“ за Безсмъртие (1994)
- Чешки медал за заслуги (1995)
- Хердерова награда на Виенския университет (2000)[1]
- Литературна награда на град Бърно (2005)
- Награда „Ладислав Фукс“ на Академията за чешка литература (2006)
- Държавна награда за литература на Чешката република (връчена на 28 октомври 2007)[2]
- Световна награда „Чино дел Лука“ (2009)
- Почетен гражданин на град Бърно (2010)[3]
- Литературна награда „Овидий“ в Констанца (2011)[4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Човекът широка градина (1953)
- Последният май (1955)
- Монолози (1957)
Есеистика (публикувана в Чехословакия)[редактиране | редактиране на кода]
- Изкуството на романа. Пътят на Владислав Ванчура към голямата епика (1960)
Книги с есета, написани на френски език[редактиране | редактиране на кода]
- L'art du Roman (1986)
„Изкуството на романа“ (2007; ISBN 978-954-529-494-5) - Завети и предателства (1993)
- Завесата (2001)
Романи и разкази[редактиране | редактиране на кода]
- Žert (1967)
„Шегата“ (2001; ISBN 954-529-195-8) - Směšné lásky (1963, 1965, 1968)
„Смешни любови“ (1995; ISBN 954-445-322-9)
„Смешни любови“ (2005; ISBN 954-529-340-3) - Животът е другаде (1971)
- Valčík na rozloučenou (1976)
„Валс на раздяла“ (1992; ISBN 954-418-015-Х)
„Валс на раздяла“ (2005; ISBN 954-529-417-5) - Kniha smíchu a zapomnění (1979)
„Книга за смеха и забравата“ (2001; ISBN 954-529-200-8) - Nesnesitelná lehkost bytí (1984)
„Непосилната лекота на битието“ (2000; ISBN 954-529-151-6) - Nesmrtelnost (1990)
„Безсмъртие“ (2007) - La Lenteur (1993)
„Бавността“ (1999; ISBN 954-07-1101-0) - L'Identité (1998)
„Самоличност“ (2001; ISBN 954-529-220-2) - L'Ignorance (2000)
„Незнанието“ (2004; ISBN 954-529-301-2)
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Григоров, Добромир. Милан Кундера и познанието на романа. София, ИК Колибри, 2001. ISBN 954-529-196-6.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „HerderpreisträgerInnen: Kundera, Milan (* 1929)“, oesterreich-bibliotheken.at ((de))
- ↑ Christian Rühmkorf, Milan Kundera erhält tschechischen Staatspreis für Literatur 2007, radio.cz/de, 18-10-2007.
- ↑ Kundera becomes honorary citizen of native city Brno. // České Noviny News. 8 December 2009. Посетен на 8 December 2009.
- ↑ Milan Kundera – laureatul din 2011 al Marelui Premiu Ovidius. //
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Милан Кундера. Един съвременен класик на 90 години, в. „Литературен вестник“, бр.13, 2 април 2019.
- ((en)) Милан Кундера в
Internet Movie Database
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Милан Кундера, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Произведения на Милан Кундера в
Моята библиотека
- Откъси от книги на Милан Кундера в Литературен клуб
- „Седемдесет и три думи“, „Media Times Review“, август 2004
- За него
- ((en)) Есета и рецензии за Милан Кундера в Гардиън
- Критика за Милан Кундера в Литернет
- Юри Груша, „Странно завръщане: Как най-големият чешки писател превръща отчуждаването в своя родина“, в. „Литературен вестник“, бр. 22, 6 юни 2001 г.
- Анжелина Пенчева, „Тялото, оковаване. Жените в романите на Милан Кундера“, сп. „Nota Bene“, № 13 (2010)
- Серафима Китанова, „Философските мостове на Аз-а: Милан Кундера и „Непосилната лекота на битието“
- Серафима Китанова, „Валс на раздяла“ или ретроспекцията на една идея“
|
- Чешки романисти
- Чешки автори на разкази
- Чешки поети
- Чешки драматурзи
- Френски есеисти
- Френски романисти
- Писатели постмодернисти
- Комунисти
- Чехословашки дисиденти
- Френски атеисти
- Възпитаници на Карловия университет
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на Хердерова награда
- Носители на награда „Франц Кафка“ (Прага)
- Носители на ордена на Почетния легион
- Доктор хонорис кауза на Мичиганския университет
- Почетни граждани в Чехия
- Родени в Бърно