Мила Гойсалич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мила Гойсалич
хърватска мъченица
Статуята на Мила Гойсалич
Родена
Починала
1530 г.

Мила Гойсалич (на хърватски: Mila Gojsalić) е хърватска народна героиня, загинала през 1530 г.[1]

Според историята произхожда от село Kостание в Загора близо до Омиш и е далечна потомка на хърватския крал Гоислав I[2]. Живяла по време на османските войни в Хърватия.

През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души предприема поход, за да завладее Полоцкото княжество. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на Полица.

Иван Мещрович извайва бронзова статуя на Мила, която днес се извисява над град Омиш (над устието на р. Цетина), а Яков Готовац създава опера в нейна чест. В родното ѝ място всяко лято се провеждат т.нар. Дни на Мила Гойсалич. Нейната къща в селото е запазена и е напълно обновена.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gojsalić, Mila, Hrvatska enciklopedija
  2. Prosperov Novak, Slobodan. MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc // 29 септември 2007. Посетен на 21 декември 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mila Gojsalić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​