Милена Йоич
| Милена Йоич | |
| българска и френска художничка | |
| Родена | |
|---|---|
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Висше училище за изкуство и за художествени професии в Париж |
| Семейство | |
| Баща | Момчило Йоич |
| Майка | Лили Попиванова |
| Съпруг | Здравко Мавродиев Хараламби Трайков (Бушо) |
| Деца | Момчил Трайков |
Милена Йоич е българска художничка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в София. Нейни родители са актрисата Лили Попиванова[1] и журналистът и писател от изтъкнат черногорски род Момчило Йоич. Завършва Художествената гимназия в София, а след това Висшето училище за изкуство и за художествени професии в Париж.
Член на СБХ от 1968 г., член на Съюза на френските артисти от 1992 г. Работила е като главен художник на издателството на БЗНС от 1968 до 1990 г.
След 1991 г. живее и работи в Париж.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Има многобройни изложби във френската столица. Излагала е произведенията си в Лувъра, на Айфеловата кула, в кметството на Париж. Има самостоятелни изяви, както и участия в общи изложби в САЩ, Русия, Япония, Испания, Австрия, Германия, Швеция, Норвегия, Латинска Америка, Италия и др. Нейни творби са част от редица частни колекции по цял свят. Работила е като сценограф за Софийската опера и за повечето софийски театри.[2]
След откриването на изложбата ѝ в галерия „Мисия“ на Министерството на външните работи, министерството откупува картината „Алтер его“, а външният министър Кристиян Вигенин заедно с посланика на България в САЩ Елена Поптодорова я подаряват на Национален музей на жените в изкуството във Вашингтон.[3]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Първият ѝ съпруг е Здравко Мавродиев, 11 години по-възрастен от нея художник. Той я последва в Париж, където тя следва в академията. Йоич е едва на 19 години. Кума е изкуствоведката Дора Валие, сестра на българския дипломат, писател, журналист и критик Петър Увалиев.[4]
Вторият ѝ съпруг е журналистът Хараламби Трайков, син на Георги Трайков. Тогава Хараламби Трайков е главен редактор на в. „Земеделско знаме“. По време на брака им той става министър на информацията и съобщенията.[4]
След смъртта на Хараламби Трайков, по време на пътуване в Съветския съюз с Клуба на младата творческа интелигенция започва връзката ѝ с журналиста, поет и писател Росен Босев.[4]
Следващата ѝ любов е скулпторът Огнян Фунев, с когото се разделят, когато през 1991 г. тя решава да замине за Франция.[4][5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Милена Йоич: Духовното е винаги по-силното. То е водещото“, интервю на Милена Николова, в. „Дума“, бр. 39, 17 февруари 2014 г.
- ↑ „Франция умее да съхранява духовната си атмосфера“ (интервю на Деян Енев с Милена Йоич), в. „Сега“, 27 октомври 2007 г.
- ↑ „Милена Йоич: Винаги съм търсила силните и интелигентни мъже“, интервю на Росица Цонева, сп. „Жената днес“, 18 октомври 2015 г.
- ↑ а б в г Катерина Хапсали, „Милена Йоич“, сп. „Тема“, бр. 23 (652), 9 юни 2014 г.
- ↑ Росица Цанева, „Чаровната дама на изобразителното изкуство“ Архив на оригинала от 2017-03-06 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 6 март 2015 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Милена Йоич във
Facebook - Валя Стоянова, „Отраженията на Милена Йоич“, в. „Монитор“, 23 октомври 2010
- „Милена Йоич. Срещи“ Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в. „За хората“, бр. 277
