Милена Моллова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милена Моллова
Родена
19 февруари 1940 г.(1940-02-19)
Националност Флаг на България България
Професии музикант, пианист, педагог

Милена Моллова е световноизвестен български музикант, пианист и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Милена Веселинова Моллова е родена на 19 февруари 1940 г. в Разград, като потомък на стария възрожденски род Моллови, от град Елена, който води началото си от 1736 г.
„Всички са били учени хора за времето си и голяма част от тях са получили образованието си в Европа. Но винаги са се връщали в България, за да градят живота си тук. Между тях е имало лекари, филолози, математици, физици и кметове, но не и музиканти. Аз съм първата от рода Моллови, която се отдава на това изкуство.“ [1]

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Милена Моллова започва да свири едва на 5-годишна възраст, а на 13 години дебютира като солистка на Софийската филхармония в Концерт за пиано и оркестър № 3 от Лудвиг ван Бетовен под диригентството на големия български диригент Саша Попов. През 1958 тя става лауреат и носител на пета премия на най-престижния световен музикален форум – Международният конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва (Международный конкурс имени П. И. Чайковского).

Милена Моллова е сред малцината щастливи български музиканти, които са имали възможността да се обучават и изградят като изпълнители в школата на плеяда колоси на българската и световната клавирна школа, като проф. Димитър Ненов, проф. Панка Пелишек и да завърши обучението си в Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“ при световноизвестния пианист и педагог проф. Емил Гилелс.

Международни награди[редактиране | редактиране на кода]

Творческият път на Милена Молова на концертния подиум е осеян с многобройни успехи, национални и международни награди, концертни турнета и гостувания на концертни подиуми по целия свят, както и с многобройни концерти по всички страни в Европа, Япония, САЩ, Канада.
Лауреат и носител е на редица отличия в авторитетни международни конкурси, като:

  • Първия международен конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва.
  • Международния конкурс за пианисти и цигулари „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж.
  • Международния конкурс на най-голямата обществена медия в Германия ARD в Мюнхен (Internationaler Musikwettbewerb der ARD).
  • Международния клавирен конкурс „Лудвиг ван Бетовен“ във Виена (Ludwig van Beethoven International Piano Competition, Vienna).

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Внушителната кариера на Милена Молова, която продължава вече над 65 години, включва творби от различни стилове и епохи от Барока до днес и се разпростира в широкия диапазон на солистичното музициране, участието в различни камерни формации и най-вече в партньорството с камерни оркестри и големи оркестрови състави. През годините на своята блестяща солистична кариера тя е била солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри, като Софийската Филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Пловдивската филхармония, и е свирила под палката на най-големи български диригенти, като Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Йордан Дафов и световни знаменитости, като Кирил Кондрашин, Казиоши Акияма, Рудолф Баумгартнер, Жорж Ципин и много други.
Основен акцент през годините на творческата активност на Милена Моллова е интегралното изпълнение на цикъла от 32 клавирни сонати на Лудвиг ван Бетовен, представени в поредица от 9 концерта. Освен реализацията на тази уникална творческа задача, Моллова осъществява и поредица от два цикъла, този път с интегралното изпълнение на Бетовеновите сонати за пиано и цигулка – реализирани в сътрудничество единия път с руската цигуларка Дина Шнайдерман[2], както и с проф. Георги Бадев. Заедно с Дина Шнайдерман, Милена Моллова осъществява и записи на Цигулкови сонати от Волфганг Амадеус Моцарт[3]. През последните години тя концертира активно и с цигуларя Марио Хосен.

Едновременно с интерпретацията на такива шедьоври от класическия репертоар, тя представя премиери и изпълнява многократно съвременни български творби, като Концерт за пиано и оркестър № 1 (1955) и Концертни миниатюри (1970) на Димитър Христов, Концерт за пиано и оркестър № 1 (1985) и посветения на нея Концерт за пиано и оркестър № 2 (1999) на Красимир Кюркчийски, „15 етюда от висша трудност“ на Тодор Стойков, представения заедно с нейни студенти Концерт за пиано, харпсихорд, чембало и оркестър „Barocus Ex Machina“ на Георги Арнаудов. През годините тя представя и първи изпълнения на творби от забравените български композитори Менахем Бенсуан и Васил Божинов.

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Натрупаният в дългогодишната активна пианистична кариера опит на Милена Моллова е предаден през годините на стотици български музиканти в изключително интензивната ѝ работа като клавирен педагог. Била е дългогодишен преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София (доцент от 1976 и професор от 1989 г.). Преподава в Северногръцката консерватория в Солун. От 2000 година е Ръководител на департамент „Музика“ в Нов български университет и почетен професор в него[4]. От 1997 г. проф. Милена Моллова е Председател на Настоятелството на НМУ „Любомир Пипков“ – София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]