Милияна Каймакамова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милияна Каймакамова
български историк
Родена
22 януари 1951 г. (73 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСредновековна българска история
Работила вСофийски университет
Титлапрофесор

Милияна Василева Каймакамова е български историк, медиевист[1], професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 22 януари 1951 г. в Смолян в семейството на актьора от Родопския драматичен театър Васил Каймакамов. През 1973 г. завършва история в Софийския университет. В периода 1972 – 1979 г. е асистент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Историко-летописната традиция в средновековна България – VІІ- ХІІ в“, присъдена ѝ е научна степен доктор по история. От същата година е главен асистент по средновековна българска история. През 1984 г. специализира в Прага, 1986 и 2002 г. – в Гърция, 1987 г. – в Париж, 1988 г. – в Рим, 2002 г. – в Кьолн. През 1985 г. ѝ е присъдено научното звание доцент, хабилитира се с труда си „Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника“. През 1999 – 2003 г. е заместник-декан на Историческия факултет. В периода 1984 – 1993 г. чете лекции и в Югозападния университет.[1] Преподава и във филиала на Пловдивския университет в Смолян. През 2011 г. е избрана за професор.[3][2]

Преподава история на средновековна България, духовна култура на средновековна България, българска средновековна историопис, българско изворознание, ч.І[2]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Научните приноси на Милияна Каймакамова са главно в историческата историопис на средновековната българска история.[3][2] Най-важните от тях са:

  • Старобългарското историко-летописно творчество от средата на ІХ до началото на ХІ в. – Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, Т. 79, 1982, 35 – 92.
  • Българска средновековна историопис (монография) София, 1990.
  • Историографската стойност на Български апокрифен летопис – В: Civitas Divino-Humana. In honorem annorum LX Georgi Bakalov. С., 2004, с. 417 – 441 (студия).
  • Образуването на българската държава в българската средновековна историопис. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, 59 – 87.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 145 – 146.
  2. а б в г Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова // clio.uni-sofia.bg. Архивиран от оригинала на 2016-09-29. Посетен на 17 юли 2016 г.
  3. а б Рецензия от проф. Василка Тъпкова-Заимова // uni-sofia.bg, 29 юли 2011 г. Посетен на 17 юли 2016 г.