Мили мой Мио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мили мой Мио
Mio, min Mio
Mio min Mio.jpg
Автор Астрид Линдгрен
Първо издание 1954 г.
Оригинален език шведски език
Мили мой Мио в Общомедия

„Мили мой Мио“ (оригинално заглавие на шведски: Mio, min Mio) е роман от шведската писателка Астрид Линдгрен. Тя написва приказката „Той не спира ни денем, ни нощем“ (която по-късно става първа глава на „Мили мой Мио“), след като вижда самотно момче в Тегнерската градина, в Стокхолм. Астрид Линдгрен получава много писма от деца, които искат да знаят продължението на историята за Мио и впоследствие приказката прераства в книгата „Мили мой Мио“, написана през 1954 г. [1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Деветгодишният Бу Вилхелм Улсон (Босе) разказва своята история. Осиновен от леля Едла и чичо Сикстен, които „не обичат момчета“, той не е щастлив с тях; животът му като цяло е доста самотен. Една вечер неговата приятелка леля Лундин му дава ябълка и картичка, която да пусне в пощенската кутия. Босе забелязва, че изписаните редове искрят като огнени и ги прочита. Картичката е адресирана до краля на Земята накрай света и му съобщава, че онзи, когото чака, отдавна е на път и носи знак – златна ябълка. След като пуска картичката, Босе открива, че ябълката от леля Лундин е златна. Объркан, той не се прибира вкъщи, а отива в Тегнерската градина. Там намира бирена бутилка, в която има дух. Освободен от Босе, духът разпознава златната ябълка и отвежда момчето в Земята накрай света – приказен остров сред морето.

След пристигането си, Босе открива, че всъщност се казва Мио и е син на краля, който дълго го е търсил. Той получава много обич от своя баща, намира най-добър приятел, Юм-Юм (който прилича доста на единствения му приятел-връстник отпреди), има собствен кон – красивия бял Мирамис, който може да препуска и по въздуха. В Земята накрай света природата е прекрасна, хората са дружелюбни, има чудно вкусен „хляб за гладни гърла“ и „вода за жадни гърла“.

Скоро обаче, Мио разбира, че не всичко е идеално в приказната страна. Съществува Земята Отвъд, където живее жестокият рицар Като, който е отвлякъл не едно дете от острова и представлява постоянна заплаха за хората в Земята накрай света. Мио разбира, че той е предопределен да се изправи срещу рицаря Като. От много години всички (дори баща му, на когото му е особено тежко) знаят това и разчитат на него. Юм-Юм с радост се присъединява към Мио и също както в древното предсказание, една нощ кралският син потегля на бял кон със свита от един-единствен приятел.

Мио се сблъсква с много мъка и трудности в Земята Отвъд, но ги преодолява благодарение на приятелството и не малкото вълшебства, които му се случват. В един последен двубой, той побеждава рицаря Като. Потъналата в мрак, безплодна земя, опустошена от омразата на рицаря Като, бързо се съживява. Развалена е магията, превърнала отвлечените деца в жални черни птици. Завръщането в Земята накрай света е особено щастливо.

В края на книгата Мио обяснява, че вече от доста време живее в приказната страна и рядко се сеща за живота си преди. Той заявява, че леля Едла греши, ако си мисли, че Босе е още е там някъде, в Тегнерската градина, играе си сам и гледа осветените прозорци, зад които децата вечерят със своите родители. Малкият разказвач пламенно настоява, че „Бу Вилхелм Улсон е в Страната накрай света и му е хубаво, много хубаво при неговия баща, краля“.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1987 г. по книгата е направен едноименен филм.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антоанета Приматарова-Милчева, преводач на „Мили мой Мио“ (Издателство Отечество, 1989 г.), „Познаваме ли Астрид Линдгрен?“, послепис в същото издание.
  2. „Mio min Mio“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database