Милка Бабович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милка Бабович
Milka Babović
хърватска югославска лекоатлетка и спортна журналистка
Родена
Починала
ПогребанаЗагреб, Хърватия

Учила вЗагребски университет
Работила вХърватско радио и телевизия
Милка Бабович в Общомедия

Милена (Милка) Бабович (на хърватски: Milka Babović хърватска лекоатлетка и спортна журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Скопие, черногорка по народност[1]. Първите години от детството си прекарва в Сараево, след това живее в град Рума (Войводина) и Белград, където учи в училище. Завършва Педагогическия факултет на Загребския университет[2] и остава да живее в Загреб.

Започва да спортува още в Рума. Става член на Спортен клуб „Младост“, Загреб и започва да се състезава в спринта. През 1953 г. печели първенството на Югославия в бягане на 100 м, бягане на 80 м с препятствия (7 пъти), щафета 4 х 100 м (7 пъти) и щафета на 4 × 200 м (2 пъти). Поставя няколко югославски рекорда в спринта, 2 пъти побеждава в международни студентски състезания на 80 м бягане с препятствия през 1953 и 1957 година. Заема 5-о място на Европейското първенство през 1954 година.[2]

В анкети на вестник Sportske novosti, Загреб е определяна 3 пъти за най-добър спортист на Хърватия и 2 пъти за най-добър спортист на Югославия[2].

Работи като спортен журналист във вестник Narodni sport от 1949 г., а през 1957 г. започва работа в Загребската телевизия, където е първият спортен редактор. Остава на този пост, с изключение на 4-годишно прекъсване, до 1975 година. Няколко пъти е избирана за председател на секцията по спортна журналистика в Хърватската асоциация на журналистите. Била е член на Югославския олимпийски комитет (2 мандата) и на Изпълнителния съвет на Събранието в град Загреб (1 мандат)[2].

Бабович е удостоена с награди от Асоциацията на журналистите през 1974 г., от град Загреб през 1977 г. Наградена е с югославския „Орден на братството и единството“ със сребърен венец през 1979 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Goran Čop, Sumamed važniji od nogometa, Slobodna Dalmacija, 4. rujna 2000., preuzeto 17.10.2013:
    U svojim medijskih ekshibicijama Milku Babović, odnosno njezinu nacionalnost, (crnogorsku), nije poštedio niti predsjednik Hrvatskog olimpijskog odbora Antun Vrdoljak. „Mi smo dva svijeta, on je razvrstavao sportaše po svojem plemenskom mišljenju o porijeklu. To me pogodilo jer ja nisam Hrvatica, ali mi nitko ne može reći da ovo nije moja domovina i da ja nisam hrvatska sportašica.“
  2. а б в г Frntić, Franjo. Babović, Milka // Croatian Biographical Lexicon. Т. 1. Leksikografski zavod Miroslav Krleža, 1983. Посетен на 6 януари 2014. (на хърватски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бабович, Милка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​