Милка Романова
| Милка Романова | |
| българска революционерка | |
| Родена |
1878 г.
|
|---|---|
| Починала | 1960 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Туше Ковачев |
| Деца | Атанас Романов |
Милка Димова (Динева) Ковачева-Романова е българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Майка на Атанас Романов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Милка Ковачева е родена на 2 май 1878 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция,[1] в семейството на дъщерята на кукушкия общественик Арап-Нако Станишев Тинка (1856 – 1935) и ковача Димо Митрев Ковачев (1856 – 1895), наричан Скандалот заради буйния си нрав, проявяван и срещу турците.[2] Има сестра Ленка и брат Туше (Петър) Ковачев, също революционер, четник на ВМОРО.[3][2]
Членка е на ВМОРО.[3] По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Кукуш купува от Солун специален червен копринен плат за знамето. То е изработено от Райна Измирлиева по идейна скица на Мицо Измирлиев (бащата на Христо Смирненски).[4]
След смазването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Милка Ковачева се преселва в България. Установява се в София, където през юли 1907 година завършва професионалното шивашко училище „Успех“[1] и става шивачка. Първият ѝ мъж умира в 1906 година; в 1907 година се жени за Димитър Романов, преселник от Долни Порой, Серско, учител и чиновник, вдовец с едно дете (Йорданка). Имат три деца: Ана (1908), Атанас (1911) и Динчо.[5]
През годините семейството се мести в различни краища на България в търсене на препитание: в 1912 отиват в Ихтиман, където съпругът е счетоводител в частно предприятие, но след няколко месеца започват Балканските войни и той е мобилизиран; майката едва изхранва децата. След войните семейството се мести в Бургас, близо до брата на Милка, Туше Ковачев, живеещ в село Извор. В 1926 година се завръщат в София.[6][3]
Милка Романова е активистка на БРСДП (т.с.), преименувана по-късно на БКП (т.с.), в Ихтиман (1912 – 1921) и в Бургас (1921 – 1923). В периода от 1931 до 1944 година укрива в дома си в София нелегални партийни дейци.[7][8]
Умира в 1960 година.[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Митре Ковачев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димо Скандалот (1856 – 1895) | Тинка Станишева (1856 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Романов (1877 – 1953) | Милка Романова (1878 – 1960) | Туше Ковачев (след 1878 – 1942) | Славка Ковачева | Ленка Ковачева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Романов (1911 – 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 17.
- ↑ а б Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 39.
- ↑ а б в Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 22, 81.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
- ↑ Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 5, 261, 262.
- ↑ Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 5 – 6.
- ↑ а б Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 261.
- ↑ Атанас Романов. Документи и спомени за него. София, Партиздат, 1989. с. 262.
