Милковски район

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камчатски край
Камчатски край
Милковският район на картата на Камчатския край
Административен център село Милково
Площ
22 589,91 km²[1]
Население
9735 (2016)
Гъстота
0,43 души/km²
Часова зона UTC +12
Автомобилен код 41, 82

Милковски район е административно-териториална единица и общински район в състава на Камчатски край на Руската федерация.

Административен център е село Милково.

География[редактиране | редактиране на кода]

От 11-те района на Камчатския край, Милковският е единия от двата, които нямат излаз на море (другият е Бистрински).

Милковският район се намира в централната част на Камчатския полуостров – от гарната течение на река Камчатка до вливането в нея на река Козиревки. На запад границата на района преминава по Средния хребет, на изток – по Ханалския, Валагинския и Тумрокския хребети.

Средният хребет е доста силно разчленен от множеството леви притоци на река Камчатка. Главният вододел на хребета има височина до 1600 – 1900 m. Планините са масивни, силно разчленени. Планините от Ханалския хребет имат височини до 1500 m. Въпреки това, в сравнение със Средния хребет, те се отличават с интензивното си издигане, особено в северозападната си част. Заливните и ниски низинни тераси на река Камчатка се проточват по протежение на реката от селището Шароми до северната граница на района. 

Речният ландшафт се характеризира с речни форми на релефа, на места със заблатени места, с блатиста тундрова растителност. Част от езерно-блатните и блатистите равнини са запазени по левия бряг на река Камчатка след селището Шароми. Заблатените равнини и ниски тераси са разчленени от гъста мрежа от канали и стари речни корита, обрасли с храсти и тревисти пасища. Често високите тераси, са покрити с бреза, лиственица и борови гори. Голяма част от равнинния участък на горното течение на река Камчатка е слабохълмиста равнина.

В съответствие с климатичните зони на Камчатка, територията на Милковския район се намира на кръстопътя на три климатични области. Това разположение предполага, че климатът в региона е до известна степен преходен. При местата, разположени в долната част на долините на реките Андриановка, Кирганик и в долината на река Камчатка, климатът се характеризира като умереноконтинентален, влажен, с продължителна студена зима и топло лято. Като цяло районът се смята за надеждно защитен от всички страни от влиянието на околните за Камчатка морета и се отличава с най-благоприятните метеорологични условия на полуострова.

Годишната амплитуда на температурата на въздуха достига до 35°. Средногодишните валежи са сравнително малко – 300 – 500 mm. Зимата в района продължава 5 месеца (ноември – март), и е доста студена. При средна януарска температура около -21° са възможни дни със средна дневна температура под 40°. Абсолютният минимум на температурите е равен на -56° (най-ниската температура, измерена на полуострова). Толкова ниски температури са отбелязани само при безоблачно и тихо време. Средната скорост на вятъра през зимните месеци е по-малко от 1 m/s.

Валежите през зимата са 150 – 250 mm. Височината на снежната покривка достига максимална величина (около 1 m) през втората половина на март. Дълбочина на замръзване на почвата достига 0,5 м. Дните със снежни бури са малко, около 10 – 20 дни през зимата, за сметка на абсолютното преобладаване на слабите ветрове, предимно насочени по протежение на долините. По този начин, в долината на река Камчатка през зимата преобладава ясно и много студено време.

Лятото (началото на юни – началото на септември) е топло и сравнително дълготрайно. Средната месечна температура през най-топлия месец (юли) надвишава 15°. Средната максимална температура през юли е доста висока за полуострова – около 22° с, а абсолютният максимум (37° с) е най-високия за територията на цялата област.

Като цяло климатът на Милковския район се характеризира като умереноконтинентален, с дълга студена зима и топло, сравнително продължително лято.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски селища на Камчатка се появяват именно в долината на река Камчатка, където се намира Мильковский район. Според архивните документи, първите руснаци на Камчатка са казаците на Федор Попов, презимували през 1648 – 49 г. на река Николка (приток на Камчатка).

Усвояване на земите започва с похода на Владимир Атласов, който в началото на 1697 г., взима със себе си 60 военнослужещи и толкова юкагири, и потегля към Камчатка. Казашкият отряд достигнал до горното течение на река Камчатка и издига там първата дървена крепост в камчатските долини – Горнокамчатския острог. Дървеното укрепление се намира на 15 km югозападно от съвременното село Милково. Към момента на пристигането на руския учен и пътешественик С. Крашенинников (1737 година) на полуострова вече има и други укрепления, но горнокамчатското заема господстващо положение. На 31 август 1970 г., на неговото място е издигнат паметен знак в чест на първопроходците, основали през 1697 г. първият руски населен пункт на полуострова.

Основаването на село Мильково е през пролетта – лятото 1743 г. (първото споменаване в дневника на Степан Крашенинников). През 1733 г. императрица Ана Йоановна издава указ за започването на земеделие в Камчатка. За провеждането му, през 1738 г., от бреговете на река Лена в Сибир на Камчатка са превозени 20 семейства, 5 от които през 1743 г. се установяват на река Имчерек, която започва да се нарича Милковка и на това място е основано село Милково.

Големият приток на служащи и търговци предизвиква експедиции за усвояването на Камчатка. Това са казаци и търговци от Якутия, сред които особена роля играят руските анадирски кореняци, както и сибирски казаци, войници, селяни, занаятчии и др. Заселвайки се в нови земи, селяните се разместват с местните жители – ителмени, които с течение на времето изоставят землянките си и започват да живеят в колиби, да се данимават със скотовъдство, отглеждане на зеленчуци. Заслужава да се отбележи способността на ителмените да правят всичко без железни инструменти: строене, рязане, издълбаване, копаене, шиене, запалването на огън и варене на храна в дървени купи.

През 1752 г. иркутсият търговец Семьон Глазачев излива 20 пуда желязо от руда, открита на брега на река Амшарик. Скоро в Милково е основан железодобивен завод. Въпреки това, след 20 години той прекратява съществуването си поради ниското качество на желязото и по-високата си цена в сравнение с внасяното.

През 1780 г. се внасят картофи, и местните жители бързо овладяват отглеждането на тази култура. През 1854 г., когато Петропавловск се оказва под заплахата на англо-френската ескадра, в Милково, както и в други села, е създаден отряд за отбрана и е изпратен на помощ на града. Събитията, случили се в Русия през 1917 г. и последвалата гражданска война и чуждестранната намеса коренно променят живота на населението на Камчатка

С постановление на Хабаровския крайизпълком от 25 януари 1933 г. на заседание на Президиума на областния изпълком, с решение № 87/9 от 15 април 1933 г. от частите на Уст Камчатски и Петропавловски район е създаден самостоятелния Милковски район. В него тогава влизат следните населени места: Начики, Малки, Пушчино, Ханали, Кирганик, Шароми, Верхнекамчатск, Машур, Долиновка, Шчапино, Каменовка, Толбачик, Макарка, Среднокамчатск. Към този момент в тях са живели 1502 жители.

На 2 септември 1934 г. границите на района са преразгледани. В тези времена, той е бил значително по-голям, като в него са влизали части от днешните Елизовски и Усткамчатски райони.

Съвременните си граници районът придобива през 1936 г. Територията му се простира от село Пушчино до селото Лазо. От 1943 г. село Милково е областен център.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

  • Атласово
  • Долиновка
  • Кирганик
  • Лазо
  • Милково
  • Пушчино
  • Таьожни
  • Шароми

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мильковский район“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.