Милко Диков
| Милко Диков | |
|---|---|
| български карикатурист | |
 На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 3 септември 2010, София | |
| Роден | |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | проф. Стоян Райнов |
| Направление | керамика |
| Милко Диков в Общомедия | |
Милко Минчев Диков е български художник-карикатурист, илюстратор и постановчик на анимационни филми.
На 17-годишна възраст пристига в София, за да взема частни уроци по рисуване при Илия Бешков. На следващата година е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, но заради слаби оценки е изключен след първата година. През следващите няколко години работи в завод на „Елпром“ и е взет за трудовак на строежа на Дунав мост. Въпреки това не спира да рисува.[1]
От 1954 до 1960 г. отново следва в Академията, в специалност керамика в класа на проф. Стоян Райнов. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура.
От 1963 г. сътрудничи редовно на различни вестници и списания с карикатурите си без думи. Взима участие в национални и международни изложби на карикатурата.
Диков работи и като художник-постановчик на анимационни филми, сред които по-известни са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).
Носител е на множество награди от изложби в Скопие, Нови Сад, Москва, Бордигера, Акшехри, Берлин, Маростика и Габрово.[2]
През септември 2010 г. прави в София съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карикатурата ми донесе слава, наслада и диоптри[неработеща препратка]
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
|
